29 февруари 2008

Вече можете да ме наричате даскалке

На 27 февруари успешно защитих дипломната си работа пред една много благосклонна комисия. Трябва да си призная, че поради това, че предния ден писах изложението си и макар, че го повтарях незнам колко си пъти, бях неуверена в способността си да дръпна една убедителна реч, което пък страшно ме притесни и...имаше известно количество заекване и фъфлене. Добре, че не се получи същото преди време на държавния практически изпит с учениците, там поне бях наистина много увлекателна, с гладка реч и направо блестяща :) Та, да се върна на изложението си пред комисията. Доста спомогна за притеснението ми фактът, че замалко да закъснея с един час за въпросната защита.

Как се случи това: оставям си аз детето на училище, за 15 минути съм горе при Химическия, спирам отстрани, запалвам цигара и започвам да чета учебници по химия. (А, като казах цигара - абе какво са направили с този район там, едно хмм...кафене само работи рано сутрин, където може да пуши човек на закрито). Чета, чета...чета..поглеждам часовника на колата - наближава девет. Ехее, имах още много време до 10.15. Раздижвам се малко, връщам се пак в колата с хубавата идея да изпуша още една цигара за успокоение, часът е девет и три минути. Но ангелчето ми (ах, това ангелче) ме накара да погледна и GSM-а. Ауууу...часът не е 9.03, а 10.03!!! Събрах на пета скорост лаптоп, ултимедия, учебници, дипломни, чанти и бяг до факултета. Качвам се горе до стаята, където ще е защитата - още е заключена. Викам си - "А, добре, навреме". Чакам, гледам часовника, става 10.16. Пак започнах да се оглеждам, звъннах един телефон да проверя дали наистина 10.15 съм си записала като час за защита. Качвам се при доцент Боянова да видя какво става, а тя жената вече чупи пръсти - комисията дошла, дипломантката я няма и се наложило да ги отпрати. Браво на мене, вързах тенекия на доцентите. Е, как да не заекваш и фъфлиш после след подобна изцепка?

Все пак разработката ми бе приета с ентусиазъм от хората, които определят съдържанието на учебниците, похвалиха ме, подкрепиха ме и накрая с единодушно решение ми поставиха отличен! Е, това ако не е приказка с хепи енд...:)

Няма коментари:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...