14 март 2008

Депресивно-мързеливо

От няколко дни потъвам нанякъде и точно сега, в този момент ми е страшно депресивно. Всъщност не съм съвсем сигурно дали ми е депресивно или просто ме мързи. Или пък имам нужда от почивка?
Не, не, усещам се депресивно, сигурна съм. Ей сега трябва да работя, но онази купчина на съседното бюро никак не ме вдъхновява. Ех, имам нужда сега да влезе шефа, да ми се усмихне широко и да каже - "Госпожо Илиева, вършите страхотна работа за нас, оценяваме я високо". Ъ, няма да му повярвам. Не ми е от това нуждата. Какво друго би могло да ме зарадва? Печалба от тотото? Ох, като се замисля какви проблеми после - то не са данъчни декларации, то не са тичане по банки и дълго чакане на някоя сътрудничка да й дойде кефа за обслужване. Да не говорим, че новата ми чип карта се оказа две седмици забравена да бъде активирана и онзи ден ме стресира със сметка -2 лв. Умрях - отиде ми заплатката! И това за няколкостотин лева, а ако са няколкостотин хиляди? Не че ги отказвам, ама...
Секс? Той всичко лекувал. Какъв секс бе, ние вкъщи сме като в онзи виц, дето родителите се видели в чудо как да се измъкнат от детето, пратили го на терасата да гледа и да докладва какво правят съседите, пък те през туй време цуни-гуни. И то започнало: лееляяя Пенка простира на терасата...Чииичо Дааанчо тупа килимааа...а на Петър майка му и баща му правят секс! Ътц? Как така, бе мойто момче, ги видя? Ами той и Петър стои на терасата и разказва какво правят съседите. Секс ли?
Депресивно ми е и това е. Всичко ми е тъпо и безинтересно, нищо не ми се прави, а като не правя нищо, още по-тъпо ми става и по-депресивно.
Ай ше ходя да изпуша една цигара, пък после пак ще мисля как да се отдепресирам.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...