31 март 2008

Помислих те за гей, оказа се педал

Има дни...има дни...в които не върви. Имаше една такава песен на Такси.
Винаги бързам, за къде и аз не знам...Има дни, в които не върви и научаваш нещо. Само трябва да го видиш, ама и да го разбереш, че и да се усетиш по-нататък, като пак стане така.
Какво да се прави. Не мога да се огъвам. Ще трябва да се науча, 'щото като застанеш пред, по една или друга причина, по-силно поставен от теб неогъването не води до хубави работи. И най- не мога да се огъвам пред педали. Не, не пред гейове, както стана ясно, а пред педали. Аз съм жена, не че ме е страх като се наведа да не ми се случи нещо, ама то така или иначе вътре в душата се случва, като се наведеш.
Обаче човек трябва да намира вътрешно равновесие по някои въпроси. Да гледаме в бъдещето трябва, хора. Така или иначе, ако педалът е титуляр, както и да го въртиш, все през него трябва да минеш, с лек наклон най-добре.
Е, има и друг начин - отделяш 3 дни от живота си, за да направиш така, че да можеш с гордо вдигната глава да застанеш пред педала и да не се наложи да се наведеш. Дали си струва? Заслужава ли подобно внимание? И кое се оказва по-ценното - бастуна в корема или тези три дни, които си подарил на педал?
Аз минах на трите дни, защото не съм се научила. Сега съм със схванат врат.

Няма коментари:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...