ЗА книжовният български език

Няма смисъл да преразказвам изписаното по много други блогове и форуми. С този си постинг искам просто да се включа в кампанията и да изразя недоумението си от това предложение. Поразрових се из стенограмите от заседанията на Народното събрание и намерих следното обяснение на заместник министър председателя Даниел Вълчев по въпроса в заседание от 29.02.2008 г.:

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.Уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми съвсем накратко да взема отношение по казаното тук. Първо бих искал да благодаря за подкрепата и критиките, които бяха отправени. Както и друг път съм имал повод
да кажа, далеч нямам самочувствието и нашият екип няма самочувствието, че можем да предложим един законопроект по най-добрия начин. В крайна сметка с общи усилия мисля, че ще достигнем до добри резултати.Ще взема отношение по няколко въпроса, които бяха засегнати и вчера, и днес в дискусиите.На първо място – по отношение на държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език. Това е важен въпрос. От самото начало знаехме, че той ще повдигне известни въпросителни, тъй като не звучи никак добре: „Отменят образователното изискване за усвояване на книжовен български език”. Какво значи това? Някак си не звучи добре.

Всъщност истината е, че държавно образователно изискване за усвояване на книжовния български език в България няма. Това е едно пожелание в закона и такова никога не е било създавано, така че всъщност ние не отменяме самото изискване. Ние отменяме задължението такова да бъде създадено. Защо го отменяме? То е по причина, която и господин Методиев спомена, мисля, че и господин Иванов, а и преди тях говорилият господин Камбуров, струва ми се – по простата причина, че във всички жалби срещу държавните зрелостни изпити това е един от основните аргументи: как така ще се явяват децата по български език и литература като няма държавно образователно изискване? Това е един формален аргумент, но мисля, че си заслужава да подкрепим едно такова решение. В новия
закон ние въобще ще трябва да преосмислим какво означава държавно образователно изискване, дали така да се наричат тези стандарти, които според мен поне трябва да се отнасят преди всичко наистина до обем и качество на знанията, а не до всичко, което ни дойде наум в образователната система. Това е единственият аргумент, а иначе искам да кажа, че специално по отношение на българския език, книжовната норма на българския език, както всички добре знаем, по традиция се счита, че се задава от Института за български език в съответните негови издания. А що се отнася дали има въобще някакво държавно образователно изискване за
усвояване – да, има и това е държавното образователно изискване, свързано с учебното съдържание, каквото между другото съществува. Така че това е един формален въпрос, въпреки че си давам сметка, че не звучи никак добре на публиката.

Добре де, питам се аз, защо като е формален въпрос, пък този член не продължи да съществува? Направи ми и нещо друго впечатление от стенограмата - нито един от изказалите се преди това депутати не е казал нещо за тази отмяна и общо взето настроението ми изглежда като че ли бързо-бързо ще го гласуват всичко накуп.

Формално или не - смятам, че понякога е нужно дори чрез такива формални членове от законите да увърждаваме българското и българския език, за да останем българи!

Аз подписах петицията в защита на чл. 16, т. 4 от Закона за народната просвета. Направи го и ти, ако искаш да живееш в България и да не е нужно да си поискаш хляб в магазина на...кой знае, според настроението на продавача, език.