Не се наконтваме, за да излезем по "стъргалото", не маршруваме по главната улица, не гледам новините (всъщност преди малко имаше филм, какви новини), но все пак дълбоко в себе си аз съм Българка.
Не крещя "Да живее България", но гордостта, че съм Българка е у мен всеки ден.
И за следващият Български празник ще си купя Българското знаме, за да го сложа да се вее на балкона.
Не съм го направила до днес, кой знае защо. Но никога не е късно.
Знаете ли какво ме накара да почувствам празника и да си припомня гордоста, че съм Българка? Просто е - това, че никой държавник не се е сетил.
Прегледът на сайтовете на българската власт категорично показва един резултат - 3 март е просто един почивен ден, няма и следа от споменаване дори за националния празник. Това показва интернет страницата на правителството и на всички български министерства и агенции. Липсва дори изречението, че на 3 март е националният празник на държавата България.Щом "водачите" ни не са Българи, трябва да бъдем ние!
Няма коментари:
Публикуване на коментар