12 юли 2010

Философия на дълголетието

Преди няколко дни един съсед ми сподели, че когато се прибере вкъщи и често синът му го пита:
"Тате, защо си ядосан?"
А той отговарял:
"Не съм ядосан, тате, просто съм изморен..."

Като си представя, че имам поне минимум още 27 години да работя и идеята за дълголетие не ми допада. Вероятно обаче с намаляването на числото, все повече ще се замислям за него.

Но в този "приятелски спам" не става въпрос за простото съществуване повече години, а за съществуване, което да бъде удовлетворяващо, смислено и както се казва "до края с акъла си".

Всъщност тази презентация е за това колко бързо минава времето и за това как да се усмихваме, когато се връщаме назад в него. За това как да се усмихваме в настоящето. И въпреки умората от работата - да не бъдем "ядосани" вкъщи.

Няма коментари:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...