02 октомври 2011

Прелюдия или покана за побой - сценарий и защита

...Питате, как да съвместим вътрешната свобода с външната необходимост? Насилници оскърбяват жени, издевателстват над деца, нападат ви - какъв избор има тук, каква свобода?

Вие сте прави: в подобни ситуации никакви предписания не работят, всеки бива управляван само от своите инстинкти и съвест. Не можеш да дадеш съвет кога да се отпуснеш и да дишаш дълбоко, кога да се напрегнеш и да удряш по лицето и кога да бягаш, без да се оглеждаш - и аз съм доволен че знам своите лични правила и по възможност ги изпълнявам...

Имаше време, когато пред лицето на подобни ситуации, се оказвах разстроен и безпомощен: стоиш, нещо съобразяваш, а в това време те оскърбяват, бият, унижават...
Или обратното - някой викнал, нещо щракнало и ти без да съобразяваш, вече си във въргала, наприказвал глупости.

Затова аз започнах да изследвам как бият човек.
Как? Много просто: приближават се и бият. Просто бият.


Вас много ли са ви били? Мен не много, но достатъчно. И после дълго време старателно избягвах хора, които бият. Бягството, от една страна, не ми даваше творческо удовлетворение, тъй като упоменатите персони обикновено се появяват в ситуации, когато не ги чакаш и не можеш да избягаш.

Като съобразих, че така не мога да се спася, реших да променя политиката. Застраховайки се с бокс и карате, тръгнах срещу боя. Разбира се, не с цел да бъда бит (това, повтарям, беше достатъчно), и не за да бия някого ( и на това малко или повече съм се наситил), а изключително заради изследването на психологията на побоя - за да изясня до каква астепен той се определя от съзнанието и обратното.

Поради това, аз не само избягвах хората, които обичат да бият, но и ги търсих, като ловец дивеча.

Изпробвах различни варианти на общуване, изучавах различни ситуации, в които бият човек, изучавах хората, които бият. Какви бяха медицинските ефекти от това, не представлява научен интерес.

Най-вече - оказа се, че човк никога не го бият просто така, а винаги с някаква подготовка (има още термини: "предварителна игра", "прелюдия", но това е от друга област).

Приближват се към човека и молят: "Дай да запаля", а ако искат да ти вземат часовника, то първо се интересуват колко е часа. А могат да попитат и какво е времето на Антарктида или как се отнасяш към президента Абабуа, може също да отбележат, че напразно си сложил очила, тъй като е тъмнол може и просто да те бутнат без да искат, а после още един път да те бутнат без да искат, а после - бият. Но винаги, желязно правило: отначало се създава психологически сценарий на боя и този сценарий се разиграва, осъществява, а после - бият. Битият задължително вкарват в ролята на бит, а после бият. И себе си, непременно вкарват в ролята на побойника, а после бият.

Помните и? - "Вълк и агне".

Въпросите и възможните забележки представляват не друго, а способ да се предизвика ролята: на човек да се дава покана за пребиване, на което той трябва да отговори нещо и което не много правилно се нарича провокация - някаква си провокация и бият човека. Сценарият е многовариантен и гъвкав.

Ето само пет варианта от над двеста изследвани.

Серия "Дай цигара."

Вариант с отказ. Прост.
- Дай цигара.
- Няма да дам.
- Няма да дадеш? Ах, ти... (бият)

Вариант с отказ. Сложен.
- Дай цигара.
- Нямам цигари.
- Лъжеш.
- Не лъжа.
- Покажи си джоба.
- Не си и помислям.
- Не си и помисляш?! (бият)

Вариант със съгласие.
- Дай цигара.
- Заповядай.
- Ти какво, половинка ли ми даваш, ти...
- Ето цяла.
- Влажна е, дай по-суха.
- Моля.
- Ама тази е...гадна...пфу...Това не е цигара.
- Но какво искате, защо да е гадна?
- Такава е , какъвто си и ти!...(Бият)

Вариант мини.
- Дай цигара.
- Момент (жертвата бърка в джона за кутията, а в това време бият)

Вариант любовен.
- Дай цигара.
- Да не би да искате да ме биете...
- Колко си досетлив, а? Сговорчив! (Бият.)

Разбрахте ли вече в какво се състои работата? Просто така не бият, просто така само убиват, а поканата за пребиване иска съответния отговор, нужно е творческо съучастие в процеса на пребиването. Когато бият човека, първо го вкчват в поле на взаимодействие, след това очкване и накрая бият.

Поведениет на бития е запрограмирано в границите на това поле и може да се кабе, програмирано с немалка надеждност: извинение ли ще е, кротко съгласие ли , опит да се удължи времето така или иначе води смао до това, че го бият. На човека първо внушават, че е длъжен да бъде набит, а после бият. И в това е долта на пребиването - в процеса на внушаване, очакване и обратната връзка.

...А ето няколко варианта на защита, изпробвани в това същото изследване и отбелязани като достатъчно надеждни.

Говоря за психологическа защита - за физическата се подразбира, че няма какво да се добави в разработените вече системи като самбо, айкидо, карате. Но овладяването на приомите, за които сега ще ви разкажа, намалява необходимостта от физическа защита средно до 50 процента, както и ги облекчава, ако спечелиш по време и боен дух.

Главната задача е да предвидиш събитието и да сринеш сценария, да разрушиш ролята, да вземеш инициативата. Това най-вече става като изместишп вниманието на побойника на неговта собствена личност.

Все същата серия: "Дай цигара".

Вариант лекарски.
- Ей, стой. Дай цигара. ("вежливостта на обръщението е достатъчна за диагноза.)
- Не пуша.
- Покажи си джоба. (по подобен израз, всичко е окончателно ясно, време е за настъпление)
- Какво ви има на ухото? (Носа, очите и т.н. Все едно, че не си чул предишната реплика, със сдържан интерес.)
- Какво?
- Ето, ето. (Показвайки лявото ухо, което както и дясното, без гледало, не можеш да видиш.)
- Какво?
- Знаеш ли какво е рак?
- Е...
(Продължавайки внимателно да се вглеждаш в ухото, едновременно с това подготвяйки ударния крак.)
- Мда..май е такова..Спокойно, спокойно..има време..Операция ще трябва да се прави.
- Ти лекар ли си?
- Именно. Да се пуши е вредно. От пушенето се стига до рак.

По-нататък в ситуацята, но сценарият на практика е разбит, инициативата е взета. Най-важното, разбира се, е мигновена "диагноза" на ситуацията, а по-нататък се включват импровизации. Трябва да изпреварите "партньора" във всеки случай.

Най-добре се отработва анализирането на тези ситуации в игрова обстановка. В тренинг групи се прилага този метод: Единият поема ролята на "гражданина под въпрос" с познатото "дай цигара", но целта на подходя (ще ние или няма да бие, това е въпроса), а другият е в ролята на "гражданина , който отговаря".

Вариант оперативен.
- Дай цигара.
Нищо не отговаряш - веднага спираш и твърдо гледаш в очите. С периферното зрение следиш движението. Вътрешно се подготвяш за блокиране на удара. Една-две секунди пауза, след това решително:
- Документите.
- Какви документи?...
- Вашите документи (без да повишаваш тон, подготвяйки се за силов приом).

Инициативата вече е ваша. При отговор " А ти покажи своите", вие показвате нищо друго, освен бърза реакция и заменяте документа с ъперкът или удар от карате; по-нататък - според ситуацията.

Вариант лудост.
- Дай цигара.
- Моят чичо често се шегува, той да го уважене иска и нищо друго не измисля. Как да стигна до Симеоновска?
( при максимална неангажираност на тона и танцувално-пружинираща готовност.)
- Дай цигара, ти казвам...
- Чижи-пижик, къде си бил? На фонтанба водка пия, пих и ром, даже два, заболя ме глава. Офелия, о нимфа, как влезе в моите молитви. Да си знаменит не е красиво, но да се вдигнеш високо - и по-далеко (не забравяйки да следите за движенията на ръцете на "партньора").

Вариант глухоням.
Ей! Почакай!..Чуваш ли?!

Вие не чувате. Вие сте глухоням. Вие вървите напред. Догонват ви.

Неразбирайки спирате. Показвате ухото, но този път своето. Да, вие сте глухонеми. В следващата секунда, могат да ви покажат със знаци "дай цигара" или да започнат веднага да ви бият ( с глухонемите няма какво да се церемонишІ, но сценартият е вече разбит и на ваша страна е факторът на изненадата. Най-често при такава среща все пак оставят.

Драги читате. вие прекрасно разбирате. че и при най-големия опит, не може да се даде рецепта за всички възможни случаи. тъй като всеки ги приема и разбира различно. Разбира се, има ситуации, в които описаните модели не са приложими, ако положението е такова, че не можеш да се съпротивляваш - даже и на каратист от най-висок клас се препоръчва при грабеж под дулото на пистолет да се откаже от борбата и да дде парите. (ако е "парите или живота" - значи е живота, ако е "живота или честта" - тогава е честта.)

Но дори в ситуации, които ви се струват безнадеждни, може да се използва психологическа изобретателност.

Вариант свирка (за жени или физически слаби). От който и да е ловен или спортен магазин си купете свирка, която издава достатъчно рязък звук. Свирката винаги носете със себе си. В случай на заплаха от хулиганско нападение, веднага свирете с всички сили, дори на километър да не се вижда човек, хулиганите и насилниците, по правило, губят смелост и изчезват.

Много важно е да помните различията и взаимовръзката между двете страни на агресивността: вътрешната и външната.

Да се научите да различавате у другите агресивната маска и агресивния импулс. В поведението на децата и подрастващите те се различават особен отчетливо, тъй като още не са враснали едно в друго. Наблюдавайки подрастващите и спомняйки си нашия собствен живот, можете лесно да откриете тайната.

А у себе си - да се научите да контролирате агресивния импулс и да имате в запас отработена агресивна маска - актьорски шаблон за определени ситуации, за съжаление необходим.

Това е работа за един ден...За да е продуктивна, трябва да бъде осмислена.

Най-важното - да решиш и приемеш за основа: за кого се мислиш и каква мисис я си избираш в този свят?...Кой си ти на земята - представител на фауната или носител на духовност?...

Ако избереш духовността, то на животинското, агресивността трябва да обявиш война - не на смърт, а на живот.

Още едно пожелание: да се научиш да изразяваш агресивността си под формата на иронична вежливост, а добрите, нежни чувства - понякога и във вид на шеговита агресивност (без преход в грубост).

Следвайки това вие ще придобиете:
- естетизъм в поведението;
- размиване и баланс между агресивния импулс и агресивната маска.

Автор: Владимир Леви,
levi@postman.ru

Няма коментари: