29 юли 2011

Как да познаем жертва на домашно насилие

Ако чувствате някои от тези състояния, то може да сте жертва на домашно насилие, без дори да го осъзнавате.

1. Страх

* от смърт или физическа травма на вас самата или на някого, когото вие обичате;
* да останете сама ;
* “загуба на контрол” над себе си;
* че подобни събития могат да се повторят.


2. Безпомощност
* събитието предизвиква вашето безсилие или безпомощност.

3. Печал
* заради страх от смъртта, травми и други тежки загуби.

4. Тъга
* заради това, което се е случило

5. Вина
* за това, което ви се е наложило да преживеете;
* съжаление заради това, което не сте направили или което сте могли да направите по-рано;

6. Срам
* заради това, че сте се показали като безпомощна и нуждаеща се от помощта на другите;
* заради това, че не сте реагирали така, както бихте искали и не сте направили това, което трябва .

7. Гняв
* към това, което се е случило и към този, който е причина за случилото се;
* към несправедливостта на всичко случващо се;
* поради преживения срам и обиди;
* поради липсата на разбиране от другите хора и поради безрезултатните опити да им обясните своето състояние .

8. Спомняне
* на чувствата, свързани с присъствието на насилника във вашия живот

9. Разочарование
* от себе си , от мъжете, от живота.

10. Надежда
* за бъдещето, за по-добри времена.

11. Физически усещания и психически състояния
Вие може да имате и физически усещания, които да са свързани или не с описаните чувства. Понякога те възникват много месеци след дадена кризисна ситуация. Някои общи усещания са: умора, безсъние, кошмари, неопределено безпокойство, неясни мисли, влошаване на паметта и концентрацията, виене на свят, сърцебиене, треперене, затруднено дишане, пристъпи на задушаване, тежест в гърлото, мускулно напрежение, което може да доведе до главоболие.

12. Социални отношения
Може да се появи напрежение в отношенията с вашите роднини. Добрите отношения с децата могат да преминат в конфликтни. Може да чувствате, че даже и незначителните неща ви изваждат от равновесие, вие не можете да реагирате така, както очакват от вас любимите ви хора и смятате, че в общуването от вас се изисква твърде много.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСИЛИЕТО ПРИ ЖЕНИТЕ

Мълчанието: Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.

Причините:
* Вменяване на чувство за вина у жертвата.
* Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.

Резултатът:
* Отключване на психично заболяване.
* Жертвата се превръща в насилник.
* Изграждане на идентичност на жертва.

Вътрешното противоречие:
Породено, от една страна, от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна, потребността да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.

Вината:
Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие, живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.

Загуба на вярата в себе си:
Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.

Състояние на зависимост:
Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника. Противоречиви чувства: Често жената, жертва на насилие, все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.

Промяна в междуличностните отношения:
Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият като предишния”; “Никой не може да ми помогне”. Самоубийствени мисли и опити за самоубийство: Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени да сложат край на живота си.

Кризата:
Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са засилени и жената е объркана.

Не забравяйте, че винаги може да намерите човек, който да Ви помогне. Затова Ви молим, когато сте жертва на домашно насилие, да потърсите помощта на полицията и на специализираните организации, които оказват съдействие на претърпели насилие лица.

Няма коментари: