02 октомври 2011

Състояние и типични реакция на жертвата на насилие

При оценка на състоянието на жертвата трябва да се обърне внимание на интензивността на преживяване на психичната травма. Когато жертвата е в състояние на травматичен или посттравматичен стрес, е възможно да се наблюдава поведение, което на пръв поглед да изглежда алогично и притеснително. Тези реакции са нормални реакции на ненормално събитие в човешкия живот.

Остротата на симптоматиката зависи от фактори като:

* възраст;
* физическа и психическа кондиция на пострадалия;
* наличие на предишен опит с подобни ситуации;
* адекватен отговор на полицейския служител;
* подкрепа от семейството, професионалната и социалната общност.

Остра стресова реакция

Възниква непосредствено в момента на стресогенното събитие и е свързана с:

* първоначално състояние на вцепененост;
* стесняване на вниманието и дезориентация;
* отдръпване от стресогенната ситуация;
* депресия;
* прекомерна тревожност, самоизолация;
* възбуда, гняв, хиперактивност.

Може да се наблюдава частична или пълна амнезия за времето на травматичното събитие. В подобни случаи е препоръчително жертвата да бъде изведена бързо от стресогенната ситуация. Обикновено симптомите отзвучават бързо и с жертвата може да се работи безболезнено за нея. Ако това не стане, симптомите започват да отзвучават спонтанно след 24 - 48 часа до 3 дни.

Посттравматично стресово разстройство

Възниква в случаите, когато травматичната реакция не е добре овладяна и жертвата не може да се справи с травмата. Става дума за закъснял отговор на стресогенното събитие.

Симптомите на посттравматичното стресово разстройство са:

* епизоди на повтарящо се изживяване на травмата като внезапно спомняне на отделни фрагменти от ситуацията;
* преживявания под формата на сънища, кошмари;
* продължаващо чувство на “вцепененост” и емоционална притъпеност;
* проява на враждебност към другите;
* загуба на настроение, апетит, нарушения в съня;
* избягване на действия и сигнали, напомнящи травматичната ситуация.

Реакции у жертвата на престъплението, различни от травматичния и посттравматичния стрес

* Чувство за вина и самообвинения. Тази симптоматика е разпространена при сексуални престъпления и домашно насилие.Често това чувство се внушава от насилника, с цел осигуряване на “мълчание” от страна на жертвата.
* Чувство за безпомощност и страх. Генерирането на страх и тревожност, като ефекти на насилието, може да доведе до негативни промени в социалното поведение на жертвата и така чувството й за защитеност да бъде уязвено.
* Парадоксални реакции като смях или обезценяване на случилото се.
* Неконтролируем гняв и агресия и пренасочване на гневните реакции към неутрални субекти, предимно към представителите на закона.Това е често срещана реакция и тя е парадоксална при домашно насилие. Подобно поведение обаче не е израз на лично отношение към служителя на реда и закона. Жертвата изпитва необходимост от незабавно разтоварване, а гневът е интензивно емоционално състояние. Обект на този гняв е насилникът, но не винаги взаимоотношенията жертва - извършител позволяват адекватно освобождаване на емоцията и в този случай гневът се пренасочва към по-достъпен обект.

Няма коментари:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...