02 октомври 2011

Митове и реалност за домашното насилие

МИТ: Жените, претърпели насилие са много малък процент.

РЕАЛНОСТ: Не може точно да се определи броя на жените, претърпели насилие, тъй като този феномен, както и изнасилването са престъпления, за които рядко се докладва. Оказва се обаче, че 20% - 50% от всички съпруги са малтретирани.

МИТ: Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.

РЕАЛНОСТ: Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред полицаи, лекари и мъже с помагащи професии.

МИТ: Съпругите също бият мъжете си.

РЕАЛНОСТ: Да, това се случва, но трябва да се отбележи, че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче е в степента на насилието: жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете.

МИТ: Съпрузите винаги водят борба помежду си. Това е нормално и не е толкова страшно.

РЕАЛНОСТ: Обикновено във всяко семейство има конфликти, но различното в семействата, в които има насилие е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни, домът е “детската градина за насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие. За да се отстрани насилието в обществото, трябва да се премахне насилието в семейството.

МИТ: Шамарът никого не наранява.

РЕАЛНОСТ: Домашното насилие се различава по честотата си– от ежедневно до веднъж на няколко години. изическите наранявания могат да бъдат от синини до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за душене, разкъсани зърна на гърдите и др., при които се налага многократно жените да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен за душевното здраве на жертвата. Нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство са наранени.

МИТ: Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали.

РЕАЛНОСТ: Редица са факторите, които спират жената да напусне– срам, икономическа зависимост, несигурност за децата и дори любов към партньора- насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга или приятелка след раздялата.

МИТ: Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити.

РЕАЛНОСТ: Прилагането на насилие е непредвидимо и няма никакво значение това как се държи жената или какво казва– дали е пасивна или агресивна. Дори когато някой да прояви несъгласие, никой не заслужава да бъде бит за това.

МИТ: Мъжете, прилагащи насилие са психопати.

РЕАЛНОСТ: Насилниците често водят “нормален” живот с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици.

МИТ: Насилникът не обича партньорката си.

РЕАЛНОСТ: Не е задължително насилникът да се държи брутално през цялото време. Обикновено след епизоди на насилие, той често е изпълнен с разкаяние и обещава, че това няма да се повтори.

МИТ: Злоупотребата с алкохол е причина за насилието.

РЕАЛНОСТ: Алкохолът наистина намалява контрола над агресивните импулси, но може да служи и като извинение за тяхното изпускане. 1/3 от насилниците имат проблеми с алкохола, но бият партньорките си в трезво състояние, 1/3 не пият въобще и 1/3 прибягват до насилие, само когато са пияни.

МИТ: Насилническото поведение на мъжете е в отговор на феминисткото движение.

РЕАЛНОСТ: Побоят над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашно насилие като резултат от феминизма.

МИТ: По-голямата част от обществото не приема домашното насилие.

РЕАЛНОСТ: От изследване проведено сред студенти, става ясно, че над 60% от мъжете и жените мислят, че е нормално да се “пошляпва” съпругата.

МИТ: Законът защитава жертвите на домашно насилие.

РЕАЛНОСТ: Според българското законодателство се наказва само домашното насилие, което е довело до тежки физически травми.

МИТ: Насилникът може да бъде арестуван.

РЕАЛНОСТ: Много полицаи подценяват опасността в ситуацията и не информират жертвата за нейните права. Ако бъде арестуван насилникът, не след дълго той е на свобода и може да започне да я бие и заради това, че заради нея е бил арестуван.

МИТ: Подслоните развалят семействата.

РЕАЛНОСТ: Да се предполага, че подслоните разрушават насилствените бракове е като да се твърди, че болниците са причина за пътните произшествия. Около 75% от жените, които са били в подслон за жени, претърпели насилие, се връщат при партньорите, които са злоупотребили с тях. Жените сами вземат своите решения.

МИТ: Насилниците бият и децата си.

РЕАЛНОСТ: Не е задължително, но в 3 от 4 насилствени брака, в които има деца, те са физически тормозени. Проблемът по-късно е, че децата от семействата, в които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни– 60% от момчетата, които са били свидетели на насилие, стават насилници и 50% от момичетата стават жертви на домашно насилие.

МИТ: Насилниците спират да упражняват насилие, когато се оженят.

РЕАЛНОСТ: Много често насилието започва, когато жената забременее. Неговата честота ще се увеличава, ако мъжът не потърси професионална помощ.

МИТ: Веднъж приложил насилие, мъжът става насилник за цял живот.

РЕАЛНОСТ: Не. Има програми за консултация на мъже, проявили насилие, които им помагат да търсят ненасилствено решение на проблемите. Важно е да се знае обаче, че 9 от 10 насилници не смятат, че трябва да прекратят насилието и затова никога не се опитват да потърсят помощ.

МИТ: Веднъж насилена, жената става жертва за цял живот.

РЕАЛНОСТ: Има нарастващо обществено разбиране към положението на жените, претърпели насилие и техните деца. Има консултиращи програми, осигуряващи подкрепа и помощ на жените, гореща линия, осигуряваща кризисна психологическа помощ, подходящи служби, организации и подслони.

Няма коментари:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...