19 февруари 2009

Реших, че са ме оценили, а то...вирус

Получих днес в пощата писъмце от hr@coca-cola.com с предложение за работа.

Викам си "Абе може, доста бурна дейност развих напоследък, изявявам се, четох там за разни "ловци на глави", може най-накрая някой да ме потупа по гърба с добро предложение".

Загледах се обаче по-добре - баш Job offer-а в zip файл.

Съмнителна ми стана работата, потърсих в интернет - верно Кока-кола си имат сайт www.coca-cola.com.

Брех, май наистина са ме забелязали. Пуснах още малко търсене и...ентусиазмът ми беше попарен - пак са се опитали да ме овирусят :(



Това е положението, продължаваме с бачкането.

16 февруари 2009

Да избереш щастието

За да се уверя, отидох при Бог (хирурзите имат тази привилегия) и го попитах, защо да не окача в приемната си табела: "Оставете проблемите си в Божиите ръце. Аз не съм ви необходим."

Бог отвърна:

- Ще ти покажа защо. Ще се срещнем в болницата в събота, в 10 часа сутринта.

- Бог обича да си играе на доктор.

В събота Бог ми рече:
- Заведи ме при най-болния пациент. Разказах му за болната от рак жена, чийто съпруг бе избягал с друга.
 - Добър избор - рече Бог. И ние отидохме в стаята й.

- Госпожо, Бог ще дойде и ще ви каже как да оздравеете - казах й аз. Винаги го представям, за да не се стреснат пациентите.

Тя отвърна: - О, чудесно.

Бог влезе в стаята й рече: - Единственото, което трябва да направиш, е:

* Да обичаш.
* Да приемаш.
* Да прощаваш.
* Да избереш щастието.

Тя го погледна в очите, подминавайки думите му, и рече:

- Вече срещнахте ли се със съпруга ми?

Бог ме погледна тъжно и си отиде. Още едно Божие творение се остави в ръцете на хирурзите.
Д-р Бърни Сийгъл