Как се става милионер

Един безработен кандидатства за работа като чистач на тоалетни в Майкрософт.

Шефът на човешки ресурси го вика на интервю, а след това му организира изпит, като го кара да отпуши една тоалетна.

След изпита му казва: Назначен си, дай ми email-а си и ще ти изпратя формулярите, които трябва да попълниш, както и датата и часът, когато да дойдеш на работа.

Човекът отчаяно му отговаря, че няма компютър, а следователно и email.

Шефът на човешки ресурси му казва, че съжалява, но след като няма email, това означава че не съществува във виртуалното пространство, а след като не съществува, не можа да получи работата.

Човекът излиза отчаян, без да знае какво да прави, със само 10 долара в джоба.

Какво става по-нататък?

Вижте:

Виж други презентации от Деяна Илиева

За robots.txt и Wordpress

Преди известно време се борих продължително с направата на robots.txt файла.
Покрай това открих няколко полезни ресурса, които реших да споделя, а и след време когато реша отново да подема "борбата", да имам на лесно място подредени източниците на информация.

Ако за първи път чувате за robots.txt, най-добре е да минете през блога на Lilacor, където има безплатен SEO курс и ще научите още куп полезни неща.

След като решите да си направите и ваш robots.txt, най-добре да спазите напъствията на Пенко Пенев за оптимален robots.txt файл за блога ви.

Ако тази изтощителна дейност ви е за първи път, пуснете готовия robots.txt през robots.txt checker , за да разберете дали сте се справили със синтаксиса.

И накрая, ако всичко това ви се струва продължително, тежко и все едно, че ви говорят на китайски, просто използвайте плъгина Meta Robots Wordpress.

Правописът, братче, не е лесна работа

Това не го бях очаквала - в платена реклама в гугъл да има допусната правописна грешка.

Е, аз отказвам да кликвам на такива реклами.

От Онази същата

Ето тук за мързеливите Велян и приятели (в коментарите) предлагат лесен начин за проверка на правопис.

Версии на публикации в WordPress

Тъй като следя SEO блога на Васил Тошков, видях, че днес е пуснал нова статия с информация относно спиране на версиите на публикациите в Wordpress.
От доста време забелязвам, че докато пиша някоя публикация, бутона "Публикувай" се задейства. Преди една-две версии дори при всяко запазване на версия независимо къде в страницата с публикацията бях, всичко ми прескачаше се връщах в началото, което ме побъркваше. В последната версия, слава богу, това го няма.

Затова пък понякога, когато отворя да добавя нещо, например някой линк в страницата със законодателството на блога за безопасност и здраве и ме стресира надпис "Имате запазена по-нова версия на публикацията, искате ли да преминете на нея?" (или нещо подобно). Съответно се опитвам да си спомня дали съм правила промени и нещо спешно ме е накарало да прекъсна или просто съм била забравила страницата отворена по-дълго време и автоматично се е запазила уж по-нова версия.

Както и да е, оказа се, че описаното не е същинския проблем, а по-сериозния проблем на запазването на няколко версии на публикациите се състои в следното: Wordpress автоматично пази няколко версии на страницата, при което прави базата данни в пъти по-голяма и цялата система много по-бавна. Това съответно влияело на позицията в гугъл. Аз пък ще добавя, че на никой не е приятно страниците на блога да се зареждат по-бавничко, както и да се хаби повечко процесорно време за щяло и нещяло (много важно при блог на споделен хостинг).

Васил Тошков предлага решение в три точки: спиране на запазването на публикации, изчистване на базата данни и оптимизиране на таблиците. За съжаление обаче, не ми се смейте, нямам представа какво означава и как се прави "изпълняване на заявка в базите данни на блога" и тъкмо бях решила да приключа само с точка първа в коментарите намерих от Атанас Янев нещо като за такива като мен: плъгина Delete-Revision.

Използвах го и след като получих следното съобщение:

Now You have 408 posts ,Up to now Delete-Revision has deteted 1816 post revision of dedundancy,it's easy . Wish happy ending!

мисля, че си отдъхнах. Забележете, имало е 1816 версии на публикации!

Същия плъгин има опция и за оптимизиране на таблиците, така че благодарение на "отбора на знаещите" и аз свърши една добра работа за моя блог.

Колко ток плащаме за компютъра?

Тези дни пак бях на тема "спестяване" и като си помислих, че всекидневно два компютъра "греят" вкъщи, реших да проверя всъщност колко ток плащам за компютрите у дома.

Поразрових се из нета и сред многото коментари какви изчисления трябва да се направят намерих следните, които ми се сториха най-ясни и коректни. Примерът, който дава потребител в ямболския форум Оптинет е за следната конфигурация: Athlon 64 3800+; 2GB RAM; 7800GT VGA; 19"LCD; активни колонки; 400W захранване. За да получи резултатите, той използва еталонен уред за измерване на електрическата енергия с клас на точност 0,2%, с който измерва енергоразхода при три вида натоварване:

1. Ненатоварен: браузване, слушане на музика, чат и т.н. при който процесора се натоварва средно 5-10%
2. Гледане на филм с много добро качество, при което процесора се натоварва средно 50%.
3. Игра, при което и процесора и видеокартата се натоварени максимално.

Използвайки резултатите, получени от уреда за измерване на електрическата енергия, той прави допускането, че домашният компютър работи средно 12 часа на ден, от които:
3 часа се играят игри;
3 часа се гледат филми;
6 часа всичко останало т.е. в ненатоварен режим, като два часа от ненатоварения режим са на нощна тарифа.

В резултат на направените изчисления при цени на електроенергията:
Дневна: 0.18210 лв/kWh
Нощна: 0.10669 лв/kWh

се получава, че за един ден цената на изразходваната ел.енергия е 0.418 лв. или за тридесет дни 12.54 лв.

Ако добавите още 12 часа работа на компютъра в ненатоварен режим, например като го оставяте да качва някакъв торент, това ще ви струва още 9.57 лв.

В крайна сметка се оказва, че ако компютърът ви работи денонощно, както често се случва, то при сметка за ток около 100 лв, цели двадесет от тях са за удоволствието да използвате компютър.

Може би най-интересното за мен беше, че обиковения CRT монитор консумира почти тройно повече електроенергия от LCD монитора, което вероятно ще е особен плюс да помислите за закупуването на нов монитор, ако все още не сте.

Ако пък искате лично да проверите вашата конфигурация колко ток, респективно левчета, харчи, можете да го направите с този електронен калкулатор.

Как да откажете читателите си от абонамент за RSS

От много време наблюдавам броя на абонатите на RSS емисията на блога ми за здравословни и безопасни условия на труд и с удивление виждам как тъкмо да се увеличат малко и в следващия момент започват да се отказват. Блогът има регулярни публикации, поне 2-3 седмично и за мен беше необяснимо защо хората проявили интерес след това го губят. Изпробвах вариант с пълния текст на статиите - резултат никакъв.

Каква се оказа причината?

Когато погледнах RSS фийда на otgovori.info, веднага реших, че и аз бих се отказала от подобна услуга. На всеки пет реда текст от статия следваше огромно каре с текстови реклами на гугъл. Явно съм забравила, че преди време съм активирала адсенс за RSS емисии и не съм си направила труда да направя настройки.

Така се оказа, че тормозя читателите на емисията с реклами при всяка публикация, независимо от дължината й, при което в края на краищата те виждат повече реклами, отколкото текстовете, от които се интересуват.

Веднага предприех следните мерки:

Премахнах рекламите в RSS емисията на този блог и настроий публикациите да се показват в пълния им вид(така че вече спокойно можете да се абонирате, ако желаете:)

За блога за безопасност и здраве при работа оставих опцията да се показва само картинна реклама на всяка четвърта публикация и то при дължина на публикацията над 250 символа. В моя случай това означава показване само на една реклама в емисията. Вижте как изглежда тя сега.

След като премахнах рекламния тормоз, се надявам на светло бъдеще с повече абонати, пожелавам го и на вас.

Социални букмарк мрежи

Без да знам защо до преди известно време пренебрегвах използването на социалните букмарк мрежи като маркетинг инструмент. Наскоро обаче, поставяйки си за цел да дръпна още малко нагоре блога ми за безопасност и здраве при работа, реших да започна да експериментирам, да позагубя малко време (т.е. по-скоро много) време и да разбера кое си заслужава и кое - не.

Първата стъпка бе да открия всички действащи български (фен съм на българското:) социални букмарк мрежи и да ги прегледам относно посещаемост и вида на линковете - използват ли атрибут nofollow или не. На третото преглеждане се сетих да погледна и google pagerank-а :)

Смея да твърдя, че би трябвало да съм събрала на едно място наистина всички социални мрежи за споделяне на линкове (към 06.06.2010 г. вече не смея да твърдя това, но пък започвам като открия нещо ново да го добавям в този списък).
Социалните мрежи са разделени в два списъка - такива с dofollow, за които специалистите казват, че си заслужавало да използваме, ако целта е по-добро място в търсачките и втори списък с такива, които не дават follow линкове. От вторите обаче има качествени, които водят до добро количество посетители. Ще пробвам и ще докладвам по-нататък.

Ето и моите списъци:

Социални букмарк мрежи с dofollow

http://pipe.bg/ PR 6

http://dao.bg/ PR 5

http://topbloglog.com/ PR 5

http://piron.bg/ PR 4

http://bghot.net/ - PR 4

http://ping.bg/buzz/ - PR 4

http://www.feedscraft.com/ - PR 3

http://novo20.com/ - PR 3

http://blogcatalog.bg – PR 3

http://www.zdravei.net/ - PR 3

http://publikuvai.net/

http://www.predpriemach.net/ PR 2

http://bgbox.info/ PR 2

http://www.ezitura.com/ PR 2

http://www.hubavden.com PR 2

http://bgseo.net/ PR 1

http://griji.com/ - PR 0

http://uhaaa.net/ - PR 0

http://www.relacia.com/ - PR 0

http://novinitednes.com/ unranked

http://vajni.net unranked

Социални мрежи с nofollow

http://svejo.net/ - до и над 100 000 уникални посещения на ден

http://lubimi.com/ - до 15000 уникални посещения

http://web-bg.com/

http://vijme.eu/

http://ka4i.com/

http://pogledni.com

http://novoto.net/

В тези два списъка не съм добавила специализираните социални мрежи, на които ще отделя внимание по-нататък.

В блога на Огнян Младенов пък можете да намерите рейтинг, показващ полезността на чуждоезични социални мрежи за позициониране в търсачките.

Ъпдейт 13.08.2010 г.
Един интересен линк, който дава доста добра информация за 24 български социални мрежи - http://skolev.com/seo/bg-bookmark-sites/

Оптичните илюзии - не вярвайте на очите си

След като преди няколко дни щях да се блъсна в огледалото, опитвайки се да достигна до "третата" врата в една обществена тоалетна, реших да обърна малко внимание на оптичните илюзии.

Оптичните илюзии могат да ни забавляват, но могат и да ни покажат, че не винаги трябва да вярваме на очите си. Това не винаги е лошо, защото благодарение на възможността да измамим окото, можем да направим малката баня да изглежда по-голяма.

Какво представляват оптичната илюзия (зрителна илюзия)?

Зрителната илюзия се характеризира с визуално възприемани изображения, които се различават от обективната реалност. Информацията, събрана от окото и преработена в мозъка дава възприятие, което не съвпада с физическото измерване на източника. Съществуват три основни оптични илюзии:

буквални оптични илюзии - създават изображения, които са различни от обектите, които ги правят;
физиологични оптични илюзии - те са последствия от прекомерната стимулация на очите и мозъка от определен вид (яркост, накланяне, цвят, движение;
когнитнивни оптичени илюзии - познавателните илюзии, когато очите и мозъка правят несъзнателно връзка с нещо друго видяно. Такава е например парейдолията.

В Уикипедия можете да видите примери за най-често срещаните зрителни илюзии, като илюзията на Вундт (вертикални линии са прави, но може да изглеждат сякаш са изкривени навътре), илюзията на Джастроу (две фигури са идентични, макар че долната изглежда по-голяма), илюзията на Еренщайн (страните на квадрат във фигура с концентрични кръгове изглеждат изкривени) и други.

Предлагам ви да се позабавлявате (а и да размислите какво виждате около себе си) с видеото на Samsung, представящо десет зрителни илюзии в две минути.

Скитникът

Преди години открих един нов свят. Откритието доведе до промени в живота ми, преминах през различни периоди, някои от тях тежки, но крайният резултат е ...това, което съм искала.

Тогава, в началото, нещо ме караше да пиша. То кой ли не е писал стихове някога :)

Е, мен със стиховете не ме бива, ама ме избиваше на проза. По една случайност бях публикувала онлайн някои неща, които днес реших да си припомня.

И понеже на въпросното място има рейтингова система и открих, че положителните отзиви успяват да надвишат отрицателните, реших да увековеча тук творението си :)

Понеже е дългичко, ще го разделя на части.

Моята история е за "Скитникът" и започва така:

Той вървеше по своя път наникъде.Такава съдба му бяха отредили орисниците - вечно да върви, вечно да търси...без да знае какво. Той бе извървял и познаваше много пътища - и гладки, с вечнозелени дървета и уханни цветя, и трънливи, където краката му ставаха кървави.

Но все така вървеше,защото орисниците му бяха дали надеждата за другар.Тя му даряваше най-прекрасните сънища нощем и най-красивите мечти денем.

Тя не го изоставяше и бе винаги до него. А той, напротив, понякога му се искаше да избяга от нея, да се скрие в тъмното и да я остави да продължи сама по пътя.Но не можеше...така го бяха орисали.

Скитникът се спираше понякога.Почукваше на някоя врата , за да помоли за чаша вода или за къшей хляб.

Той бе срещнал много хора по своя път.

Бе опознал човешката душа и щом видеше човека, който му отваряше вратата, знаеше как ще го посрещнат.Затова никога не се надяваше напразно или не очакваше повече, отколкото получаваше.

Скитникът оставаше понякога...тогава той разказваше своите истории на тези, които го приютяваха, защото нямаше с какво друго да се отблагодари. Истории от спомени , истории от мечти. Те бяха най-често тъжни и хората плачеха, когато го слушаха. Но искаха още...

Скитникът си тръгваше. Винаги. Така го бяха орисали.Да бъде скитник.

И после:

В непознатия град
Среща I

Всъщност той не беше толкова гладен, а и жажда не го мъчеше.Но нещо в градината
наоколо привлече погледа му сред многото къщи на този непознат град.

Замисли се... След това кривна от пътя си и почука.Беше готов да си тръгне всеки момент, дори не се приближи много до прага, но вратата се отвори. Тя му се усмихна и нещо в сърцето на скитника трепна.

"Същата усмивка" - помисли си той и се върна много години назад. Спомените го завладяха и той се улаши.Понечи да си тръгне, без да каже нищо, но го спря гласът й:

"Влез..."

Не можа да устои на изкушението и прекрачи прага й.Всяка дума му се струваше толкова позната, всеки жест, всеки поглед. Тя го завладяваше все повече и повече, но той не можеше да разбере спомена ли бе това или нещо ново, само нейно...

Той остана тази нощ..и следващата..и още много следващи. Но с всеки изминат ден чувстваше, че наближава момента , когато трябва да тръгне отново по своя път. Много пъти бе отлагал, веднъж дори приготви малкото багаж, който имаше...

Това бе една вечер, когато говориха дълго и открито. Гледаха се в очите и той едва се удържа да не я вземе в прегръдките си. А след това реши, че трябва да тръгне. Но
когато отвори вратата, тя го пресрещна усмихната, неподозирайки какво прави,заговори
го и ...той не можа да тръгне.Само прикри торбичката и скри намеренията си.

Но пътят го викаше...
Един ден скитникът реши да попита. Вечерта , вместо "лека нощ", той прошепна "Искаш ли да дойдеш с мен?".
Тя замълча и се скри зад вратата. Той не спа цяла нощ. Сутринта побърза да излезе , за да разбере...но нея я нямаше. Бе отишла някъде и не се върна целия ден. Скитникът не я дочака вечерта и заспа, а на сутринта отново я нямаше. И така ден след ден. Скитникът разбра отговора, но искаше да го чуе.

Накрая се отказа и от тази надежда и една вечер остави бележка:
"Утре сутрин тръгвам..."
На сутринта тя го чакаше...
"Не мога да тръгна с теб - каза - но не искам и да си тръгваш!..."

"Връщай се понякога - продължи .-за да ми разказваш твоите истории"
"Ще се връщам" - обеща скитникът и тръгна.

И той спази обещанието си.Връщаше се и разказваше, но това бяха неговите най-тъжни истории, от които тя плачеше. И той виждаше, че когато го види, в очите й вече не проблясваше радост, а минаваше облак...и разбра скитникът, че й носи само болка и мъка.Тя никога не му каза да не се връща, но той разбра. Трябваше да продължи нататък.

Имаше нещо нейно у него.Но той не искаше да оставя нищо у себе си. Един ден събра сили и почука за последен път на вратата й:

"Това е твое" - каза той, а след това се отдалечи.
"Сбогом" - прошепна в себе си, но тя като че ли го чу.
"Сбогом, скитнико" - достигна през вятъра...