Не знам дали има някой, който да не е чувал за Крушунските водопади, но нека и аз да внеса своя дял в историите за тях.
Село Крушуна е на 30-на километра от гр. Ловеч, по това време на годината няма заведение за хапване. Затова пък къщата, в която бяхме си беше обзаведена отвсякъде с всичко необходимо за домашен купон - затова обаче по-нататък. Преди да отидем до него, се отбихме към гр. Троян и посетихме и Троянския манастир.
Пристигнахме привечер и се настанихме в Бялата къща, където бяхме направили резервация, разчитайки на късмета си за правилен избор. Оказа се, че късметът ни наистина работи - къщата е направена с вкус, има си механа с обзаведена кухня, много добра озвучителна система и телевизор с Булсатком. Във всяка стая също има телевизор - той с по-скромните Канал 1 и бТВ. Времето беше хладно, но тъй като бяхме само ние посетителите, използвахме за отопление духалките в стаите, а имаше и допълнително одеало. Иначе за зимата си има парно. Дворчето ни направи също чудесно впечатление, приветливо, чисто и подредено.
На другия ден за съжаление от сутринта леко запръска, но ние бяхме решили твърдо да изпълним замисленото, затова отидохме с колата до х. Маарата, която е в началото на екопътеката. Ако времето е хубаво и имате повече време, спокойно можете и тази част от пътя да я минете пеша. Отделихме за цялата разходка по екопътеката около час и половина, тъй като разучавахме всички възможни пътечки и достъпи по-близо до водопадите. Препоръчвам да се следват знаците и да не спирате, когато стигнете в подножието на водопада, а д апродължите, за да можете след това да му се насладите и отгоре. Никой от компанията не почувства умора и затруднения при придвижването, въпреки, че от пръскащия дъжд почвата леко се разкаля, маршрутът е лек и приятен.
Пещерата Гарваница (Дупката)
Следващата цел, която си бяхме набелязали беше Дупката или с други думи пещерата Гарваница. Оказа се, че тя е на повече от 3-4 километра от Крушуна (някъде бях прочела това). Първо се стига до Кърпачево и след него има още 1-2 километра по пътя към Горско Сливово. В село Крушуна има табела, която насочва към Гарваница, но в края му трябва да гледате за табела за Кърпачево и Горско Сливово.
Пещерата Гарваница е..как да го опиша, представете си една открита мина, с други думи огромна дупка. За радост хората са направили много удобни метални стълби с парапети, по които можеш да слезеш чак долу и да стигнеш до входа на пещерата. В самата пещера не се влиза. Не знам дали през лятото, когато е тъпкано с туристи няма водач за влизане в пещерата. Сега ние бяхме единствените посетители в околността.
След слизането в дупката, се почувствахме удовлетворени, пък и дъждът започна да се усилва, така че се прибрахме в затоплената кола и се запътихме към София. Както споменах в началото, край Ловеч имах нещастието да попадна в огромна дупка, пълна с вода от изливащия се дъжд и изкривих джанта, но женската компания се справи чудесно с предизвикателството и успяхме да сменим гумата с резервната. Вече всичко е оправено, така че сме готови за нови подвизи :)
Все пак да спомена какво съм намислила за следващите уикенди това лято, какъв ще бъде реда, ще решаваме в движение.
1. Първо, крайно време е да стигнем до Белоградчишките скали, от три години все нещо се случва и не успяваме.
2. Оказа се, че край Враца има куп интересни неща. Ще трябва тепърва да избирам между 20-те маршрута, а и съм хвърлила око на увеселителния парк Приказката.
3. На трънската екопътека също отдавна се каним, така че тази година няма да ни се размине също и тя, въпреки че е за по-сериозни туристи.
4. При последната разходка миналата година си харесахме и Вазовата екопътека, още повече, че там е и водопада Скакля.
