29 март 2010

Крушунските водопади и пещерата Гарваница

Тази година започнах изпълнението на туристическата програма с Крушунските водопади. Преди няколко седмици, при първия слънчев уикенд направихме генерална репетиция с част от маршрута край село Кладница, но тази събота и неделя може да се каже, че беше същинското начало на сезона. То не мина без някои инциденти като спукана гума и изкривена джанта, но все пак беше красиво и приятно.

Не знам дали има някой, който да не е чувал за Крушунските водопади, но нека и аз да внеса своя дял в историите за тях.

Село Крушуна е на 30-на километра от гр. Ловеч, по това време на годината няма заведение за хапване. Затова пък къщата, в която бяхме си беше обзаведена отвсякъде с всичко необходимо за домашен купон - затова обаче по-нататък. Преди да отидем до него, се отбихме към гр. Троян и посетихме и Троянския манастир.

Пристигнахме привечер и се настанихме в Бялата къща, където бяхме направили резервация, разчитайки на късмета си за правилен избор. Оказа се, че късметът ни наистина работи - къщата е направена с вкус, има си механа с обзаведена кухня, много добра озвучителна система и телевизор с Булсатком. Във всяка стая също има телевизор - той с по-скромните Канал 1 и бТВ. Времето беше хладно, но тъй като бяхме само ние посетителите, използвахме за отопление духалките в стаите, а имаше и допълнително одеало. Иначе за зимата си има парно. Дворчето ни направи също чудесно впечатление, приветливо, чисто и подредено.

На другия ден за съжаление от сутринта леко запръска, но ние бяхме решили твърдо да изпълним замисленото, затова отидохме с колата до х. Маарата, която е в началото на екопътеката. Ако времето е хубаво и имате повече време, спокойно можете и тази част от пътя да я минете пеша. Отделихме за цялата разходка по екопътеката около час и половина, тъй като разучавахме всички възможни пътечки и достъпи по-близо до водопадите. Препоръчвам да се следват знаците и да не спирате, когато стигнете в подножието на водопада, а д апродължите, за да можете след това да му се насладите и отгоре. Никой от компанията не почувства умора и затруднения при придвижването, въпреки, че от пръскащия дъжд почвата леко се разкаля, маршрутът е лек и приятен.

Пещерата Гарваница  (Дупката)


Следващата цел, която си бяхме набелязали беше Дупката или с други думи пещерата Гарваница. Оказа се, че тя е на повече от 3-4 километра от Крушуна (някъде бях прочела това). Първо се стига до Кърпачево и след него има още 1-2 километра по пътя към Горско Сливово. В село Крушуна има табела, която насочва към Гарваница, но в края му трябва да гледате за табела за Кърпачево и Горско Сливово.

Пещерата Гарваница е..как да го опиша, представете си една открита мина, с други думи огромна дупка. За радост хората са направили много удобни метални стълби с парапети, по които можеш да слезеш чак долу и да стигнеш до входа на пещерата. В самата пещера не се влиза. Не знам дали през лятото, когато е тъпкано с туристи няма водач за влизане в пещерата. Сега ние бяхме единствените посетители в околността.

След слизането в дупката, се почувствахме удовлетворени, пък и дъждът започна да се усилва, така че се прибрахме в затоплената кола и се запътихме към София. Както споменах в началото, край Ловеч имах нещастието да попадна в огромна дупка, пълна с вода от изливащия се дъжд и изкривих джанта, но женската компания се справи чудесно с предизвикателството и успяхме да сменим гумата с резервната. Вече всичко е оправено, така че сме готови за нови подвизи :)

Все пак да спомена какво съм намислила за следващите уикенди това лято, какъв ще бъде реда, ще решаваме в движение.

1. Първо, крайно време е да стигнем до Белоградчишките скали, от три години все нещо се случва и не успяваме.
2. Оказа се, че край Враца има куп интересни неща. Ще трябва тепърва да избирам между 20-те маршрута, а и съм хвърлила око на увеселителния парк Приказката.
3. На трънската екопътека също отдавна се каним, така че тази година няма да ни се размине също и тя, въпреки че е за по-сериозни туристи.
4. При последната разходка миналата година си харесахме и Вазовата екопътека, още повече, че там е и водопада Скакля.

23 март 2010

Ах, жената

Явно напоследък все за жените пиша, но пък няма лошо - понякога трябва сами да си напомняме колко сме ценни.

Особено след като тази сутрин чух по телевизията, че един президент (спокойно - не българския) си е позволил да каже, че мястото на жените в е кухнята, а не в политиката, защото не можели да казват "Не".

Съответно феминистко движение издигнало призив към съпругите на ръководните кадри в тази държава да кажат "Не на секса" със позволилите си да изказват подобни твърдения.

Да видим могат ли да казват "Не" или не могат :) И кой ще издържи повече :)

Реших да споделя с вас една надъхваща презентация, която ми изпрати една нова моя позната и ако някой ви е посочил кухнята, вие ..си знаете какво да му посочите.

19 март 2010

Мизогиния или за жените в науката

Лектор започва лекцията си с думите: "Сега ще говорим за неща, които китайците и жените очевидно няма да разберат..."

Знаете ли какво означава мизогиния?

А знаете ли, че всеки ден сме свидетели на мизогиния в медиите,т.е. на омраза или презрение към жени или момичета? И още по-лошото е, че често става въпрос за продукт на жена.

Но всъщност сега няма повече да пиша за мизогинията, а за това как тя се отразява на жените в науката.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно...



Част от биографична бележка на Дора Гро, член на Експертната група на
ENWISE страните за Унгария.

През последните 15 години, работейки в областта на мениджмънта на изследователската дейност, започнах да забелязвам белези на неравенство на половете в науката. 

Понякога сравнявах броя на мъжете и жените, които кандидатстваха с проекти към нашите организации за отпускане на международни изследователски стипендии и забелязах, че имаше шокираща разлика в техния брой. 

Постепенно осъзнах, че шефовете на повечето от институтите подаваха предложенията от свое име, докато колегите им жени - които обикновено извършваха действителното сътрудничество със съответните институции – имаха правото да подготвят предложението и по-късно да участват в съвместната дейност. 

Тези наблюдения постепенно ме направиха съпричастна на инициативата за жените в науката, докато накрая станах член на Експертната група на ENWISE страните за Унгария.

Жените като работници в образованието




Данните показват, че в България, Румъния и Словашката република на един научен работник в сектор висше образование се падат по-малко от 3000 евро, докато в Словения на един научен работник в сектор предприятия (СП) се падат повече от 105 000 евро.

В СП на ЕС-15 разходите за един научен работник са най-високи в Швеция и достигат 283 000 евро (European commission, 2003d)22, а най-ниски са в Португалия - 121 000 евро през 2001 г. (но бележат ръст спрямо 1999 г., когато са били едва 93 000 евро).

Всъщност, наблюдава се следната зависимост: най-висок е процентът на жените учени в страните и секторите с най-ниски разходи за научно-изследователска дейност, а най-нисък в секторите с най-високи разходи за такава дейност.

Из Доклад за Европейската Комисия за жените учени от Централна и Източна Европа и Прибалтийските страни.