Тези дни, правих някои неща, свързани с увеличаване на линковете към сайта или пък посещенията, които не знам доколко ще донесат полза, надявам се да не нанесат вреда поне. Специално за otgovori.info съм почти убедена, че не е това начина, но в края на краищата нека приемем, че така се забавлявам. Ето какви идеи на "колеги" изпробвах.
Сайта Creative Ads
Логиката е следната: регистрираш се в сайта, кликваш на чужди реклами, с което печелиш възможност да добавиш своя линк в списъка за кликвания. Създателите на сайта дават бонус за първите сто записали се и преди седмица имаше още четиридесет и няколко места. Честно казано, не съм се засилила много да кликвам, но като нямам какво да правя, преглеждам списъка и ако някой текстов линк ми хареса кликвам и разглеждам.
Ако искате да опитате, свършете едно добро дело и се регистрирайте през моя реферал линк (още един начин да печелиш възможност твоят линк да е сред тези за кликване).
Сайта 1ClickPromotion.com
Този сайт предлага възможност за едновременно добавяне на линк и кратко описание на твоя сайт в 76 директории. На практика това са, според мен, създадени от автора на сайта 76 сайта за обяви, в които едновременно излиза твоята обява под формата на dofollow линк, което казват, че може да помогне за увеличаване на PageRank-а на страницата ви, тъй като се явява нова входяща връзка към сайта.
Два тула за безплатни беклинкове
http://script.techgrouch.com/backlinks5k.php - 5к ми звичи като 5000 :)
http://report.loganrockmarketing.com/backlinker/idx.html - 3000 безплатни беклинка
Не ги използвайте едновременно! По-знаещите казват, че не е добре в един ден внезапно да се появят много линкове към вашия сайт или блог. Макар че...то и 5000 звучи доста стряскащо. За всеки случай си помислите и почетете, преди да изпробвате. Както се казва - свалям отговорността от себе си :)
30 юли 2010
17 юли 2010
И аз за Белоградчишките скали и Магурата
Както бях писала в началото на лятото, от няколко години се каня да стигна до Белоградчишките скали и нещо все пречи.
Тази година обаче запланувахме ходенето, направихме го и съм изключително доволна. Разбира се, книжките за 100 национални обекта пак само ги разходихме, като забравихме да им слагаме печати, но явно не сме фенове на печатите, а на интересните места в България.
Пътуването беше двудневно и този път бяхме с автомобил. То и без него ще е доста трудно или поне изморително да се стигне до Магурата, която се оказа не на 17 км, както пише на повечето места в интернет, а на 25 км от Белоградчик и няма друг транспорт.Но поред:
В сряда си направихме резервация в къща за гости "Мадона", която избрахме като прегледахме инфото за предложенията в интернет. Достатъчно беше да звъннем по телефона за да направим резервацията.
От някои други предложения, които прегледахме, се отказвахме в момента, в който видехме изречението за предварително плащане по сметка.
Останахме доволни от стаята за трима на стойност 45 лв. общо със самостоятелна баня, тоалетна, телевизор. Пишеше, че има и Wi-Fi (не сме го пробвали). Пак там вечеряхме и в механата и пак останахме доволни. Моят син каза, че пържените картофки били по-хубави от моите :)
Веднага след като се настанихме, скочихме в колата и отпрашихме към пещерата Магура.
Първоначално там ни казаха, че ще има влизане с екскурзовод след около час и ние решихме да изчакаме, защото мислехме, че само това е варианта за влизане.
По едно време обаче се оказа, че всеки може да си влиза самостоятелно, така че веднага се вмъкнахме. Преживяването беше страхотно - преходът трая около час и нещо, в което време изследвахме всякакви кътчета на пещерата, снимахме се колко си искаме и бяхме щастливи от липсата на блъсканица и тълпи от хора - лош спомен от огромната група, с която влязохме в Леденика.
От изхода на пещерата има около 1-2 километра до входа, което разстояние може да се пропътува с автовлакче на стойност 1,50 лв. на човек, ако има достатъчно хора. В нашия случай не бяхме достатъчно и тъй като не ни се чакаше, тръгнахме пеша.
Впрочем, в района явно има доста змии, защото когато казахме на лелката от касата, че смятаме да се разходим докато дойде време за влизането с екскурзовода и тя изключително настоятелно препоръча да се движим само по открити пътеки без трева.
А, оказа се също, че галерията с рисунките е затворена, затова пък имахме възможност да видим доста съвременни "рисунки" из пещерата.
След Магурата се оказа, че има достатъчно време да влезем и в крепостта Калето. Синът ми се изкефи да се разхожда по скалите и дори бяхме откриватели, преминавайки по тази пътечка:
Аз нали съм на години вече бях със свито сърце за моя и на сина ми живот.
И така, след още една успешна разходка се прибрахме.
За следващия ден разгледахме описаните екопътеки на табло в къщата за гости и си избрахме най-лекичката - номер 1.
В края на краищата не знам дали точно по нея минахме, но успяхме да направим нещо като кръг в подножието на крепостта за около 2 часа и половина, като се забавлявахме в опитите си да разпознаем Мадоната (ето защо къщата за гости имала това име), Дервишът или Конникът.
На връщане минах по нормален път през Враца, който въпреки, че беше натоварен (неделя следобед) беше красота в сравнение с пътя през Петрохан, по който се излъгах да пътувам в посока Белоградчик.
Този път като че ли е изоставен в очакване на някакво по-светло бъдеще на самовъзстановяващи се настилки. Както се казва - войната по пътищата там се е провела буквално, оставяйки след себе си огромни дупки.
Ето накрая и малко снимки:
Тази година обаче запланувахме ходенето, направихме го и съм изключително доволна. Разбира се, книжките за 100 национални обекта пак само ги разходихме, като забравихме да им слагаме печати, но явно не сме фенове на печатите, а на интересните места в България.
Пътуването беше двудневно и този път бяхме с автомобил. То и без него ще е доста трудно или поне изморително да се стигне до Магурата, която се оказа не на 17 км, както пише на повечето места в интернет, а на 25 км от Белоградчик и няма друг транспорт.Но поред:
В сряда си направихме резервация в къща за гости "Мадона", която избрахме като прегледахме инфото за предложенията в интернет. Достатъчно беше да звъннем по телефона за да направим резервацията.
От някои други предложения, които прегледахме, се отказвахме в момента, в който видехме изречението за предварително плащане по сметка.
Останахме доволни от стаята за трима на стойност 45 лв. общо със самостоятелна баня, тоалетна, телевизор. Пишеше, че има и Wi-Fi (не сме го пробвали). Пак там вечеряхме и в механата и пак останахме доволни. Моят син каза, че пържените картофки били по-хубави от моите :)
Веднага след като се настанихме, скочихме в колата и отпрашихме към пещерата Магура.
Първоначално там ни казаха, че ще има влизане с екскурзовод след около час и ние решихме да изчакаме, защото мислехме, че само това е варианта за влизане.
По едно време обаче се оказа, че всеки може да си влиза самостоятелно, така че веднага се вмъкнахме. Преживяването беше страхотно - преходът трая около час и нещо, в което време изследвахме всякакви кътчета на пещерата, снимахме се колко си искаме и бяхме щастливи от липсата на блъсканица и тълпи от хора - лош спомен от огромната група, с която влязохме в Леденика.
От изхода на пещерата има около 1-2 километра до входа, което разстояние може да се пропътува с автовлакче на стойност 1,50 лв. на човек, ако има достатъчно хора. В нашия случай не бяхме достатъчно и тъй като не ни се чакаше, тръгнахме пеша.
Впрочем, в района явно има доста змии, защото когато казахме на лелката от касата, че смятаме да се разходим докато дойде време за влизането с екскурзовода и тя изключително настоятелно препоръча да се движим само по открити пътеки без трева.
А, оказа се също, че галерията с рисунките е затворена, затова пък имахме възможност да видим доста съвременни "рисунки" из пещерата.
След Магурата се оказа, че има достатъчно време да влезем и в крепостта Калето. Синът ми се изкефи да се разхожда по скалите и дори бяхме откриватели, преминавайки по тази пътечка:
Аз нали съм на години вече бях със свито сърце за моя и на сина ми живот.
И така, след още една успешна разходка се прибрахме.
За следващия ден разгледахме описаните екопътеки на табло в къщата за гости и си избрахме най-лекичката - номер 1.
В края на краищата не знам дали точно по нея минахме, но успяхме да направим нещо като кръг в подножието на крепостта за около 2 часа и половина, като се забавлявахме в опитите си да разпознаем Мадоната (ето защо къщата за гости имала това име), Дервишът или Конникът.
На връщане минах по нормален път през Враца, който въпреки, че беше натоварен (неделя следобед) беше красота в сравнение с пътя през Петрохан, по който се излъгах да пътувам в посока Белоградчик.
Този път като че ли е изоставен в очакване на някакво по-светло бъдеще на самовъзстановяващи се настилки. Както се казва - войната по пътищата там се е провела буквално, оставяйки след себе си огромни дупки.
Ето накрая и малко снимки:
 |  |  |
12 юли 2010
Философия на дълголетието
Преди няколко дни един съсед ми сподели, че когато се прибере вкъщи и често синът му го пита:
"Тате, защо си ядосан?"
А той отговарял:
"Не съм ядосан, тате, просто съм изморен..."
Като си представя, че имам поне минимум още 27 години да работя и идеята за дълголетие не ми допада. Вероятно обаче с намаляването на числото, все повече ще се замислям за него.
Но в този "приятелски спам", който получих не става въпрос за простото съществуване повече години, а за съществуване, което да бъде удовлетворяващо, смислено и както се казва "до края с акъла си".
Всъщност тази презентация е за това колко бързо минава времето и за това как да се усмихваме, когато се връщаме назад в него.
За това как да се усмихваме в настоящето. И въпреки умората от работата - да не бъдем "ядосани" вкъщи.
"Тате, защо си ядосан?"
А той отговарял:
"Не съм ядосан, тате, просто съм изморен..."
Като си представя, че имам поне минимум още 27 години да работя и идеята за дълголетие не ми допада. Вероятно обаче с намаляването на числото, все повече ще се замислям за него.
Но в този "приятелски спам", който получих не става въпрос за простото съществуване повече години, а за съществуване, което да бъде удовлетворяващо, смислено и както се казва "до края с акъла си".
Всъщност тази презентация е за това колко бързо минава времето и за това как да се усмихваме, когато се връщаме назад в него.
За това как да се усмихваме в настоящето. И въпреки умората от работата - да не бъдем "ядосани" вкъщи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)