В момента ползвам плъгина Redirection, с помощта на който контролирам къде да отиде потребителя, ако се опита да види несъществуваща страница, както и т. нар. 301 redirect. За да не обяснявам аз какво е 301 redirect, защото не се знае какво точно ще обясня, ето обяснението на по-знаещ :)
Поради това обаче, че ме мързи толкова подробно и за постоянно да се занимавам с настройките на този плъгин, реших да опитам нещо по-просто и без използването на плъгин. Може да не е толкова ефективно, но пък ми пасва на моите разбирания - по-малко плъгини, по-малко опити за настройки на плъгини :)
И така, реших малко по малко да започна да експериментирам с page template възможностите на Wordpress. Първо с помощта на няколко урока направих sitemap page template на Otgovori.Info, na която обаче ще трябва да обърна по-нататък още внимание, защото искам да разделя статиите по категории.
02 октомври 2011
Крав Мага самозащита с Ричард Доуеб - учебен филм
Крав Мага е израелска система за ръкопашен бой. Названието крав мага идва от иврит и най-често се превежда като "контактен бой".
В крав мага се предпочита боят от средно разстояние с използване на удари с ръце и крака. При близък бой се използват още и подсечки, удари с глава, дори и захапвания.
При тренировките се залага на реалните ситуации за самозащите от захвати и обхвати. Ударите са насочени към уязвимите точки на тялото - слабини, уши, гърло, очи, и т.н.
В крав мага се предпочита боят от средно разстояние с използване на удари с ръце и крака. При близък бой се използват още и подсечки, удари с глава, дори и захапвания.
При тренировките се залага на реалните ситуации за самозащите от захвати и обхвати. Ударите са насочени към уязвимите точки на тялото - слабини, уши, гърло, очи, и т.н.
Прелюдия или покана за побой - сценарий и защита
...Питате, как да съвместим вътрешната свобода с външната необходимост? Насилници оскърбяват жени, издевателстват над деца, нападат ви - какъв избор има тук, каква свобода?
Вие сте прави: в подобни ситуации никакви предписания не работят, всеки бива управляван само от своите инстинкти и съвест. Не можеш да дадеш съвет кога да се отпуснеш и да дишаш дълбоко, кога да се напрегнеш и да удряш по лицето и кога да бягаш, без да се оглеждаш - и аз съм доволен че знам своите лични правила и по възможност ги изпълнявам...
Имаше време, когато пред лицето на подобни ситуации, се оказвах разстроен и безпомощен: стоиш, нещо съобразяваш, а в това време те оскърбяват, бият, унижават...
Или обратното - някой викнал, нещо щракнало и ти без да съобразяваш, вече си във въргала, наприказвал глупости.
Затова аз започнах да изследвам как бият човек.
Как? Много просто: приближават се и бият. Просто бият.
Вие сте прави: в подобни ситуации никакви предписания не работят, всеки бива управляван само от своите инстинкти и съвест. Не можеш да дадеш съвет кога да се отпуснеш и да дишаш дълбоко, кога да се напрегнеш и да удряш по лицето и кога да бягаш, без да се оглеждаш - и аз съм доволен че знам своите лични правила и по възможност ги изпълнявам...
Имаше време, когато пред лицето на подобни ситуации, се оказвах разстроен и безпомощен: стоиш, нещо съобразяваш, а в това време те оскърбяват, бият, унижават...
Или обратното - някой викнал, нещо щракнало и ти без да съобразяваш, вече си във въргала, наприказвал глупости.
Затова аз започнах да изследвам как бият човек.
Как? Много просто: приближават се и бият. Просто бият.
Как да използваме връзка ключове за самозащита
Мнозина от нас са чували, че е възможно да се използва връзка ключове за самощита. Някои от нас, ходейки сами през нощта, дори държат един ключ или пък връзка ключове в ръка с цел самозащита.
Но дали това е достатъчно? Ако не знаете как правилно да държите ключовете и не сте направили необходимото връзката да е удобна за захват, можете да нараните себе си, а не нападателя.
Ето едно подробно обяснение с видео какъв ключодържател е добре да се използва и как да се поставят ключовете между пръстите, за да можем да се защитим, без да се нараним.
Но дали това е достатъчно? Ако не знаете как правилно да държите ключовете и не сте направили необходимото връзката да е удобна за захват, можете да нараните себе си, а не нападателя.
Ето едно подробно обяснение с видео какъв ключодържател е добре да се използва и как да се поставят ключовете между пръстите, за да можем да се защитим, без да се нараним.
Състояние и типични реакция на жертвата на насилие
При оценка на състоянието на жертвата трябва да се обърне внимание на интензивността на преживяване на психичната травма. Когато жертвата е в състояние на травматичен или посттравматичен стрес, е възможно да се наблюдава поведение, което на пръв поглед да изглежда алогично и притеснително. Тези реакции са нормални реакции на ненормално събитие в човешкия живот.
Остротата на симптоматиката зависи от фактори като:
* възраст;
* физическа и психическа кондиция на пострадалия;
* наличие на предишен опит с подобни ситуации;
* адекватен отговор на полицейския служител;
* подкрепа от семейството, професионалната и социалната общност.
Остра стресова реакция
Възниква непосредствено в момента на стресогенното събитие и е свързана с:
* първоначално състояние на вцепененост;
* стесняване на вниманието и дезориентация;
* отдръпване от стресогенната ситуация;
* депресия;
* прекомерна тревожност, самоизолация;
* възбуда, гняв, хиперактивност.
Може да се наблюдава частична или пълна амнезия за времето на травматичното събитие. В подобни случаи е препоръчително жертвата да бъде изведена бързо от стресогенната ситуация. Обикновено симптомите отзвучават бързо и с жертвата може да се работи безболезнено за нея. Ако това не стане, симптомите започват да отзвучават спонтанно след 24 - 48 часа до 3 дни.
Посттравматично стресово разстройство
Възниква в случаите, когато травматичната реакция не е добре овладяна и жертвата не може да се справи с травмата. Става дума за закъснял отговор на стресогенното събитие.
Симптомите на посттравматичното стресово разстройство са:
* епизоди на повтарящо се изживяване на травмата като внезапно спомняне на отделни фрагменти от ситуацията;
* преживявания под формата на сънища, кошмари;
* продължаващо чувство на “вцепененост” и емоционална притъпеност;
* проява на враждебност към другите;
* загуба на настроение, апетит, нарушения в съня;
* избягване на действия и сигнали, напомнящи травматичната ситуация.
Реакции у жертвата на престъплението, различни от травматичния и посттравматичния стрес
* Чувство за вина и самообвинения. Тази симптоматика е разпространена при сексуални престъпления и домашно насилие.Често това чувство се внушава от насилника, с цел осигуряване на “мълчание” от страна на жертвата.
* Чувство за безпомощност и страх. Генерирането на страх и тревожност, като ефекти на насилието, може да доведе до негативни промени в социалното поведение на жертвата и така чувството й за защитеност да бъде уязвено.
* Парадоксални реакции като смях или обезценяване на случилото се.
* Неконтролируем гняв и агресия и пренасочване на гневните реакции към неутрални субекти, предимно към представителите на закона.Това е често срещана реакция и тя е парадоксална при домашно насилие. Подобно поведение обаче не е израз на лично отношение към служителя на реда и закона. Жертвата изпитва необходимост от незабавно разтоварване, а гневът е интензивно емоционално състояние. Обект на този гняв е насилникът, но не винаги взаимоотношенията жертва - извършител позволяват адекватно освобождаване на емоцията и в този случай гневът се пренасочва към по-достъпен обект.
Остротата на симптоматиката зависи от фактори като:
* възраст;
* физическа и психическа кондиция на пострадалия;
* наличие на предишен опит с подобни ситуации;
* адекватен отговор на полицейския служител;
* подкрепа от семейството, професионалната и социалната общност.
Остра стресова реакция
Възниква непосредствено в момента на стресогенното събитие и е свързана с:
* първоначално състояние на вцепененост;
* стесняване на вниманието и дезориентация;
* отдръпване от стресогенната ситуация;
* депресия;
* прекомерна тревожност, самоизолация;
* възбуда, гняв, хиперактивност.
Може да се наблюдава частична или пълна амнезия за времето на травматичното събитие. В подобни случаи е препоръчително жертвата да бъде изведена бързо от стресогенната ситуация. Обикновено симптомите отзвучават бързо и с жертвата може да се работи безболезнено за нея. Ако това не стане, симптомите започват да отзвучават спонтанно след 24 - 48 часа до 3 дни.
Посттравматично стресово разстройство
Възниква в случаите, когато травматичната реакция не е добре овладяна и жертвата не може да се справи с травмата. Става дума за закъснял отговор на стресогенното събитие.
Симптомите на посттравматичното стресово разстройство са:
* епизоди на повтарящо се изживяване на травмата като внезапно спомняне на отделни фрагменти от ситуацията;
* преживявания под формата на сънища, кошмари;
* продължаващо чувство на “вцепененост” и емоционална притъпеност;
* проява на враждебност към другите;
* загуба на настроение, апетит, нарушения в съня;
* избягване на действия и сигнали, напомнящи травматичната ситуация.
Реакции у жертвата на престъплението, различни от травматичния и посттравматичния стрес
* Чувство за вина и самообвинения. Тази симптоматика е разпространена при сексуални престъпления и домашно насилие.Често това чувство се внушава от насилника, с цел осигуряване на “мълчание” от страна на жертвата.
* Чувство за безпомощност и страх. Генерирането на страх и тревожност, като ефекти на насилието, може да доведе до негативни промени в социалното поведение на жертвата и така чувството й за защитеност да бъде уязвено.
* Парадоксални реакции като смях или обезценяване на случилото се.
* Неконтролируем гняв и агресия и пренасочване на гневните реакции към неутрални субекти, предимно към представителите на закона.Това е често срещана реакция и тя е парадоксална при домашно насилие. Подобно поведение обаче не е израз на лично отношение към служителя на реда и закона. Жертвата изпитва необходимост от незабавно разтоварване, а гневът е интензивно емоционално състояние. Обект на този гняв е насилникът, но не винаги взаимоотношенията жертва - извършител позволяват адекватно освобождаване на емоцията и в този случай гневът се пренасочва към по-достъпен обект.
Митове и реалност за домашното насилие
МИТ: Жените, претърпели насилие са много малък процент.
РЕАЛНОСТ: Не може точно да се определи броя на жените, претърпели насилие, тъй като този феномен, както и изнасилването са престъпления, за които рядко се докладва. Оказва се обаче, че 20% - 50% от всички съпруги са малтретирани.
МИТ: Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.
РЕАЛНОСТ: Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред полицаи, лекари и мъже с помагащи професии.
МИТ: Съпругите също бият мъжете си.
РЕАЛНОСТ: Да, това се случва, но трябва да се отбележи, че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче е в степента на насилието: жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете.
МИТ: Съпрузите винаги водят борба помежду си. Това е нормално и не е толкова страшно.
РЕАЛНОСТ: Обикновено във всяко семейство има конфликти, но различното в семействата, в които има насилие е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни, домът е “детската градина за насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие. За да се отстрани насилието в обществото, трябва да се премахне насилието в семейството.
МИТ: Шамарът никого не наранява.
РЕАЛНОСТ: Домашното насилие се различава по честотата си– от ежедневно до веднъж на няколко години. изическите наранявания могат да бъдат от синини до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за душене, разкъсани зърна на гърдите и др., при които се налага многократно жените да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен за душевното здраве на жертвата. Нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство са наранени.
МИТ: Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали.
РЕАЛНОСТ: Редица са факторите, които спират жената да напусне– срам, икономическа зависимост, несигурност за децата и дори любов към партньора- насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга или приятелка след раздялата.
МИТ: Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити.
РЕАЛНОСТ: Прилагането на насилие е непредвидимо и няма никакво значение това как се държи жената или какво казва– дали е пасивна или агресивна. Дори когато някой да прояви несъгласие, никой не заслужава да бъде бит за това.
МИТ: Мъжете, прилагащи насилие са психопати.
РЕАЛНОСТ: Насилниците често водят “нормален” живот с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици.
МИТ: Насилникът не обича партньорката си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително насилникът да се държи брутално през цялото време. Обикновено след епизоди на насилие, той често е изпълнен с разкаяние и обещава, че това няма да се повтори.
МИТ: Злоупотребата с алкохол е причина за насилието.
РЕАЛНОСТ: Алкохолът наистина намалява контрола над агресивните импулси, но може да служи и като извинение за тяхното изпускане. 1/3 от насилниците имат проблеми с алкохола, но бият партньорките си в трезво състояние, 1/3 не пият въобще и 1/3 прибягват до насилие, само когато са пияни.
МИТ: Насилническото поведение на мъжете е в отговор на феминисткото движение.
РЕАЛНОСТ: Побоят над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашно насилие като резултат от феминизма.
МИТ: По-голямата част от обществото не приема домашното насилие.
РЕАЛНОСТ: От изследване проведено сред студенти, става ясно, че над 60% от мъжете и жените мислят, че е нормално да се “пошляпва” съпругата.
МИТ: Законът защитава жертвите на домашно насилие.
РЕАЛНОСТ: Според българското законодателство се наказва само домашното насилие, което е довело до тежки физически травми.
МИТ: Насилникът може да бъде арестуван.
РЕАЛНОСТ: Много полицаи подценяват опасността в ситуацията и не информират жертвата за нейните права. Ако бъде арестуван насилникът, не след дълго той е на свобода и може да започне да я бие и заради това, че заради нея е бил арестуван.
МИТ: Подслоните развалят семействата.
РЕАЛНОСТ: Да се предполага, че подслоните разрушават насилствените бракове е като да се твърди, че болниците са причина за пътните произшествия. Около 75% от жените, които са били в подслон за жени, претърпели насилие, се връщат при партньорите, които са злоупотребили с тях. Жените сами вземат своите решения.
МИТ: Насилниците бият и децата си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително, но в 3 от 4 насилствени брака, в които има деца, те са физически тормозени. Проблемът по-късно е, че децата от семействата, в които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни– 60% от момчетата, които са били свидетели на насилие, стават насилници и 50% от момичетата стават жертви на домашно насилие.
МИТ: Насилниците спират да упражняват насилие, когато се оженят.
РЕАЛНОСТ: Много често насилието започва, когато жената забременее. Неговата честота ще се увеличава, ако мъжът не потърси професионална помощ.
МИТ: Веднъж приложил насилие, мъжът става насилник за цял живот.
РЕАЛНОСТ: Не. Има програми за консултация на мъже, проявили насилие, които им помагат да търсят ненасилствено решение на проблемите. Важно е да се знае обаче, че 9 от 10 насилници не смятат, че трябва да прекратят насилието и затова никога не се опитват да потърсят помощ.
МИТ: Веднъж насилена, жената става жертва за цял живот.
РЕАЛНОСТ: Има нарастващо обществено разбиране към положението на жените, претърпели насилие и техните деца. Има консултиращи програми, осигуряващи подкрепа и помощ на жените, гореща линия, осигуряваща кризисна психологическа помощ, подходящи служби, организации и подслони.
РЕАЛНОСТ: Не може точно да се определи броя на жените, претърпели насилие, тъй като този феномен, както и изнасилването са престъпления, за които рядко се докладва. Оказва се обаче, че 20% - 50% от всички съпруги са малтретирани.
МИТ: Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.
РЕАЛНОСТ: Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред полицаи, лекари и мъже с помагащи професии.
МИТ: Съпругите също бият мъжете си.
РЕАЛНОСТ: Да, това се случва, но трябва да се отбележи, че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче е в степента на насилието: жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете.
МИТ: Съпрузите винаги водят борба помежду си. Това е нормално и не е толкова страшно.
РЕАЛНОСТ: Обикновено във всяко семейство има конфликти, но различното в семействата, в които има насилие е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни, домът е “детската градина за насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие. За да се отстрани насилието в обществото, трябва да се премахне насилието в семейството.
МИТ: Шамарът никого не наранява.
РЕАЛНОСТ: Домашното насилие се различава по честотата си– от ежедневно до веднъж на няколко години. изическите наранявания могат да бъдат от синини до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за душене, разкъсани зърна на гърдите и др., при които се налага многократно жените да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен за душевното здраве на жертвата. Нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство са наранени.
МИТ: Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали.
РЕАЛНОСТ: Редица са факторите, които спират жената да напусне– срам, икономическа зависимост, несигурност за децата и дори любов към партньора- насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга или приятелка след раздялата.
МИТ: Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити.
РЕАЛНОСТ: Прилагането на насилие е непредвидимо и няма никакво значение това как се държи жената или какво казва– дали е пасивна или агресивна. Дори когато някой да прояви несъгласие, никой не заслужава да бъде бит за това.
МИТ: Мъжете, прилагащи насилие са психопати.
РЕАЛНОСТ: Насилниците често водят “нормален” живот с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици.
МИТ: Насилникът не обича партньорката си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително насилникът да се държи брутално през цялото време. Обикновено след епизоди на насилие, той често е изпълнен с разкаяние и обещава, че това няма да се повтори.
МИТ: Злоупотребата с алкохол е причина за насилието.
РЕАЛНОСТ: Алкохолът наистина намалява контрола над агресивните импулси, но може да служи и като извинение за тяхното изпускане. 1/3 от насилниците имат проблеми с алкохола, но бият партньорките си в трезво състояние, 1/3 не пият въобще и 1/3 прибягват до насилие, само когато са пияни.
МИТ: Насилническото поведение на мъжете е в отговор на феминисткото движение.
РЕАЛНОСТ: Побоят над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашно насилие като резултат от феминизма.
МИТ: По-голямата част от обществото не приема домашното насилие.
РЕАЛНОСТ: От изследване проведено сред студенти, става ясно, че над 60% от мъжете и жените мислят, че е нормално да се “пошляпва” съпругата.
МИТ: Законът защитава жертвите на домашно насилие.
РЕАЛНОСТ: Според българското законодателство се наказва само домашното насилие, което е довело до тежки физически травми.
МИТ: Насилникът може да бъде арестуван.
РЕАЛНОСТ: Много полицаи подценяват опасността в ситуацията и не информират жертвата за нейните права. Ако бъде арестуван насилникът, не след дълго той е на свобода и може да започне да я бие и заради това, че заради нея е бил арестуван.
МИТ: Подслоните развалят семействата.
РЕАЛНОСТ: Да се предполага, че подслоните разрушават насилствените бракове е като да се твърди, че болниците са причина за пътните произшествия. Около 75% от жените, които са били в подслон за жени, претърпели насилие, се връщат при партньорите, които са злоупотребили с тях. Жените сами вземат своите решения.
МИТ: Насилниците бият и децата си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително, но в 3 от 4 насилствени брака, в които има деца, те са физически тормозени. Проблемът по-късно е, че децата от семействата, в които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни– 60% от момчетата, които са били свидетели на насилие, стават насилници и 50% от момичетата стават жертви на домашно насилие.
МИТ: Насилниците спират да упражняват насилие, когато се оженят.
РЕАЛНОСТ: Много често насилието започва, когато жената забременее. Неговата честота ще се увеличава, ако мъжът не потърси професионална помощ.
МИТ: Веднъж приложил насилие, мъжът става насилник за цял живот.
РЕАЛНОСТ: Не. Има програми за консултация на мъже, проявили насилие, които им помагат да търсят ненасилствено решение на проблемите. Важно е да се знае обаче, че 9 от 10 насилници не смятат, че трябва да прекратят насилието и затова никога не се опитват да потърсят помощ.
МИТ: Веднъж насилена, жената става жертва за цял живот.
РЕАЛНОСТ: Има нарастващо обществено разбиране към положението на жените, претърпели насилие и техните деца. Има консултиращи програми, осигуряващи подкрепа и помощ на жените, гореща линия, осигуряваща кризисна психологическа помощ, подходящи служби, организации и подслони.
Как да се предпазиш от попадане в трафик на хора
Реши къде искаш да работиш и живееш!
За да вземеш правилно решение, трябва да разполагаш с информация. Ако наистина искаш да осъществиш мечтите си за по-добър живот в друга страна, трябва да проучиш възможните опасности, за да ги избегнеш. Планирай добре пътуването си в чужбина, за да не попаднеш в ситуация, която да ти отнеме свободата или да ти застраши живота.
Ако ти предлагат работа:
* Проучи добре фирмата и офертата, някои от предложенията са измамни—провери дали фирмата е легализирана!
* Поискай да видиш договора и се консултирай с компетентно лице за съдържанието му!
* Свържи се с работодателя и и го попитай за условията!
За да вземеш правилно решение, трябва да разполагаш с информация. Ако наистина искаш да осъществиш мечтите си за по-добър живот в друга страна, трябва да проучиш възможните опасности, за да ги избегнеш. Планирай добре пътуването си в чужбина, за да не попаднеш в ситуация, която да ти отнеме свободата или да ти застраши живота.
Ако ти предлагат работа:
* Проучи добре фирмата и офертата, някои от предложенията са измамни—провери дали фирмата е легализирана!
* Поискай да видиш договора и се консултирай с компетентно лице за съдържанието му!
* Свържи се с работодателя и и го попитай за условията!
Право на самозащита
Законът ви дава право, в случай че срещу вас или срещу друг човек (във ваше присъствие) бъде извършено непосредствено нападение и се налага да защитите себе си, имуществото си (или личността и имуществото на друг човек), да го направите като причините вреда на нападателя.
Имайте предвид, че законът изисква видът на вашите защитни действия да отговаря както на опасноста на нападението, така и на неговия характер!
Нямате право например да застреляте човек, ако той само ви е ударил шамар. При евентуално несъответствие от такъв характер, ако то не се дължи на уплаха или смущение, вие се подлагате на реална опасност да бъдете осъден за превишаване пределите на т.нар "неизбежна отбрана".
Имайте предвид, че законът изисква видът на вашите защитни действия да отговаря както на опасноста на нападението, така и на неговия характер!
Нямате право например да застреляте човек, ако той само ви е ударил шамар. При евентуално несъответствие от такъв характер, ако то не се дължи на уплаха или смущение, вие се подлагате на реална опасност да бъдете осъден за превишаване пределите на т.нар "неизбежна отбрана".
Метод на инстинктивната защита
Методът на инстинктивната защита възниква на основата на многогодишна практика в заниманията с ръкопашен бой и различни видове бойни изкуства, най-вече джу-джуцу и самбо. Принципите, положени в основата на метода не се явяват революционни, те отдавна са известни и в основата на много школи по бойни изкуства. Същото се отнася и за конкретните технически прийоми. Даже известните майстори не са измислили нещо принципно ново в изкуството на самозащитата за последните хиляди години, а просто са отделили различни принципи и техники за себе си, които са били ефективни и след това са били успешно реализирани от техните ученици. В условията на стресова ситуация човек започва да действа инстинктивно. При това той не е в състояние да прави сложни движения. Неговите движения могат да бъдат само прости, основани на 2-3 технически елемента и са длъжни да съответстват на действията на човека във делничния живот вкъщи, на улицата, в работата.
За да се победи е необходимо да се направи акцент на три момента:
1. Ти си длъжен да бъдеш не жертва, която се защитава. Ти си агресор, ти нападаш, даже ако при това бягаш или се измъкваш от смъртоносен захват.
Това е най-важния момент. Преди боя всеки решава за себе си - победител ли е той и губещ.
2. В момента на нападението е необходимо веднага да се започне движение (действие). Дори даже тези движения не винаги да са рационални и оптимални за даденото нападение, то трябва да ги има.
3. Техниката е естествена и основана на тези движения, които човек използва в делничния живот. техниката трябва да се базира на минимално количество специални приойоми, тогава тя ще е инстинктивна. В същото време тази техника трябва да гарантира защита от всяко нападение (разбира се, в границите на реалното) и да дава възможност за зпозлване на всяко оръжие.
Силният стрес (страх, гняв, радост) може да предизвика свръхсили у човека (за мобилизира вътрешните резерви), а може и напълно да го обездвижи, т.е. човек става или ловец, или стаена жертва. Трети вариант няма.
Да опитаме да станем ловци. Отначало да направи следното упражнение. Рязко да тръснем ръце и да направим рязко издишане, което може да се съпровожда с вик в течение на 1 сек. Трябва да сдобием с естествено мощно ненасечено издишане (вик). След това действие мускулите в течение на 6-7 сек могат да работят във форзиран режим. Това е влизане в бойно състояние (БС). След това мускулите се връщат в изходно състояние и е нвобходимо да се повтори този прийом за поддържане на БС. БС - това е основата на боя.
По-нататък трябва да се научим да влизаме в БС в различни варианти. Дали ще е на практика незабелижимо или пък обратно - със страшен вик "Ще те убия!" - това е индивидуално. Но винаги е практически мигновено.
Навлизането в БС трябва да стане начало и част от Вашите защитни технически действия. Всяко отработване на конкретна техника (наприемр защита от удар и захват за гърлото) всеки път започва с БС. Ако Вие десет пъти се хвърляли партньора си на пода в тренировката, то и десет пъти сте навлизали в БС. И помнете, за да победиш е нужно да бъдеш по-силен от своя враг по всички показатели, а за да се защитиш може да си по-слаб физически и технически, но да го превъзхождаш по сила на духа. Необходимо е винаги да вярваш, че си по-силен от своя противник и ти си ловеца или агресора.
Прост метод на самозащита
От практиката са известни не малко случаи, когато в бой става победител този, който не е имал понятие от удари и ритници, но в момента на нападението е започнал да бяга и хаотично и постоянно да удря с ръце, крака, глава, да дърпа коси, да хапе и т.н., т.е. е действал напълно естествено, спонтанно, давайки път на своите навици, заложени от многото предходни поколения. Ако противникът не е готов за такива "налудничави" действия , то той ще загуби.
Нека събудим своите защитни рефлекси.
1. Влезте в БС и заедно с вик или просто шептене, вдигнете глава и започнете непрестанни да удряте по въздуха с длани с пляскащи движение на палците, лактите и коленете. При това бягайте безпорядъчно в кръг в диаметър 2-4 м. Опитайте да поддържате 5-7 сек. това бясно темпо, все едно , че се отбранбявате от рояк пчели. Траекторията на ударите не е важна. Главното е тези удари да са достатъчно кратки.
2.След това добавете кълбета, меки падания, скачания на пода, с опити да махнеет от себе си въображаем противник и подскоци.
3. След това добавете захват с две ръце за гърлото на противника (въображаемия) и удари с коленете в слабините, лактите в главата и с глава в лицето, а също и захапвания. Захващаме за гърлото, рязко дръпваме противника и го сваляме на земята.Целта на захвата са и очите и носа.
След това опитайте да нанасяте удари, когато в ръката си имате палка или друго оръжие. Довеждаме боя до продължителност 1 мин., като периодично кратковременно разпускаме и отновно влизаме в БС. След тези свои удари опитайте на боксьорси чувал.
Нека Вашият партньор сега атакува с какъв да е способ. Засега без оръжие. Избягайте, дори само и на една крачка. След това, прибирайки главата и закривайки я, нападнете и бийте, бийте, по начина по който досега го правехте и отново избягайте. Ето, Вие получихте груба, примитивна, но ефективна система за самозащита. Съотношението на ударите и другите технически действия е произволно, както е удобно.
За тренировка задължително използвайте боксьорски ръкавици, после работете без ръкавици, опитвайkи се да захванете за гърлото, за отхапете и , разбира се, да избягате бързо на 10-30 метра. Ако условията позволяват, то тази техника е добре да се опита във вода. Аналогични действия правят потъващите хора, които не умеят да плуват (също защитни действия). За тази техника няма илюстрации, защото тя е строго индивидуална. Вие сте длъжни да действате така, както ви е удобно и както считате за правилно. Т.е. това е само ваш личен опит.
По свидетелството на тези, които са воювали, истински войник се става за няколко дена бой. Или не се става никога. За такова кратко време не могат да се изградят устойчиви рефлекси, може само да се "изкара" от себе си това, което се е запомнила от предците в минали войни. В стресови ситуации усвояването на техники от ръкопашния бой става почти мигновено. Когато в уличен бой направиш успешно за първи път някаква техника, то следващия път това движение се прави автоматично. Поради това вашата тренировка трябва да съдържа такива стресови ситуации и за това, за да се контролира личното БС и за ефективно усвояване на техниката.
Когато партньорът удря с палка или нож, да направим челно движение, отскачайки от противника и отбивайик с подмишниацата неговия удар, като в същото време ударим с дланта (като плесница) по очите и в еднага да избягаме. На тренировка Вие бързо ще оцените своите сили и ще разберете, кога трябва да се бие и кога да се бяга.
Концепция на боя
Основната цел на самозащитата е преди всичко самите не да останем цели и невредими, а не да нараним някого в ръката или крака. Поради това бой, който не се е осъществил - това е бой, в който сме победили. Трябва да се избавим от комплексите, че Вие не изглеждате като герои от екшън филмите и какво могат да си помислят за Вас околните. Запомнете, че всички гледат на Вас с вашите очи.
Тъй като един такт на БС продължава примерно 6-7 сек., то и с противника е необходимо да приключиш за това време. Реално е нужно да се оттренира за 2-5 сек противника да се изведе от строя. В боя има само два вида действия: - ти нападаш противника, непрестанно атакувайки. или ти бягаш от него (но въпреки това, ти при това си агресор, а не защитаващ се).Боят - това е действие. Не искаш ли да действаш - ще лежиш. Това е примитивната груба устуна на ръкопашния бой. Боят се разбива на тактове, всек такт - това е навлизане и задържане на бойното състояние. Понякога на един противник е достатъчен един такт, понякога са нужни няколко такта, понякога един такт стига за 2-3 противника. Трябва да се помни, че с всеки нов такт е по-трудно да се достигне до БС.
В техническия арсенал влизат предимно всичко удари, след това бутане и хвърляния, удушаващи прийоми и на последно място - болезнени прийоми. За избора на техническия арсенал са необходими следните изисквания:
1. Противникът трябва да бъде изваден от строя, независимо от неговите физически данни за 2-5 сек.
2. Техническите действия не е необходимо да бъдат източник на травми за защитаващия се. Поради това ако тъцете и краката са недостатъчно тренирани ( а това се отнася за повечето хора), то е по-добре да се биеш с дланите, лактите и петите, а не с юмруци.
3. Всички технически действия трябва да се изпълняват в бягащо темпо.
4. Техниката не трябва принципно да се променя, когато и Вас или в ръцете на противника има оръжие.
Вашите противници, които винаги са няколко, и всеки от тях ви превъзхожда или в краен случай, не ви отстъпва по сила, определят Вашата тактика на боя - бягането. А тактиката обуславя Вашата техника. Поради това от голяма част от техниките, които успешно се използват в спорта, трябва да се откажем. Нуждата е от физическа подготовка. Ясно е, че колкото човек е по-силен, толкова по-големи шансове за победа има. Всеки отработен прийом или удар - това е преди всичко насочена сила в дадено движение.
Когато казват, че боеца има добра техника, то това значи, че боецът е в състояние да направи своето действие в условията на силно физическо и психологическо напрежение, а не просто да показва гимнастическо упражнение. Изискванията към силовата подготовка за индивидуални. Да се оцени реално може само в спаринг. Вашите сили трябва да са достатъчно за това партньорът ви да не успее да ви убеди, че вие не сте агресор, а жертва. Разбира се, винаги може да се избяга и така да се спечели боя. Но отново - това е индивидуално.
Човек, който е силно уморен (не е важно от какво, от бягане, от бой или просто от живота) няма чувство за самосъхранение. Това трябва да се помни.
За да се победи е необходимо да се направи акцент на три момента:
1. Ти си длъжен да бъдеш не жертва, която се защитава. Ти си агресор, ти нападаш, даже ако при това бягаш или се измъкваш от смъртоносен захват.
Това е най-важния момент. Преди боя всеки решава за себе си - победител ли е той и губещ.
2. В момента на нападението е необходимо веднага да се започне движение (действие). Дори даже тези движения не винаги да са рационални и оптимални за даденото нападение, то трябва да ги има.
3. Техниката е естествена и основана на тези движения, които човек използва в делничния живот. техниката трябва да се базира на минимално количество специални приойоми, тогава тя ще е инстинктивна. В същото време тази техника трябва да гарантира защита от всяко нападение (разбира се, в границите на реалното) и да дава възможност за зпозлване на всяко оръжие.
Силният стрес (страх, гняв, радост) може да предизвика свръхсили у човека (за мобилизира вътрешните резерви), а може и напълно да го обездвижи, т.е. човек става или ловец, или стаена жертва. Трети вариант няма.
Да опитаме да станем ловци. Отначало да направи следното упражнение. Рязко да тръснем ръце и да направим рязко издишане, което може да се съпровожда с вик в течение на 1 сек. Трябва да сдобием с естествено мощно ненасечено издишане (вик). След това действие мускулите в течение на 6-7 сек могат да работят във форзиран режим. Това е влизане в бойно състояние (БС). След това мускулите се връщат в изходно състояние и е нвобходимо да се повтори този прийом за поддържане на БС. БС - това е основата на боя.
По-нататък трябва да се научим да влизаме в БС в различни варианти. Дали ще е на практика незабелижимо или пък обратно - със страшен вик "Ще те убия!" - това е индивидуално. Но винаги е практически мигновено.
Навлизането в БС трябва да стане начало и част от Вашите защитни технически действия. Всяко отработване на конкретна техника (наприемр защита от удар и захват за гърлото) всеки път започва с БС. Ако Вие десет пъти се хвърляли партньора си на пода в тренировката, то и десет пъти сте навлизали в БС. И помнете, за да победиш е нужно да бъдеш по-силен от своя враг по всички показатели, а за да се защитиш може да си по-слаб физически и технически, но да го превъзхождаш по сила на духа. Необходимо е винаги да вярваш, че си по-силен от своя противник и ти си ловеца или агресора.
Прост метод на самозащита
От практиката са известни не малко случаи, когато в бой става победител този, който не е имал понятие от удари и ритници, но в момента на нападението е започнал да бяга и хаотично и постоянно да удря с ръце, крака, глава, да дърпа коси, да хапе и т.н., т.е. е действал напълно естествено, спонтанно, давайки път на своите навици, заложени от многото предходни поколения. Ако противникът не е готов за такива "налудничави" действия , то той ще загуби.
Нека събудим своите защитни рефлекси.
1. Влезте в БС и заедно с вик или просто шептене, вдигнете глава и започнете непрестанни да удряте по въздуха с длани с пляскащи движение на палците, лактите и коленете. При това бягайте безпорядъчно в кръг в диаметър 2-4 м. Опитайте да поддържате 5-7 сек. това бясно темпо, все едно , че се отбранбявате от рояк пчели. Траекторията на ударите не е важна. Главното е тези удари да са достатъчно кратки.
2.След това добавете кълбета, меки падания, скачания на пода, с опити да махнеет от себе си въображаем противник и подскоци.
3. След това добавете захват с две ръце за гърлото на противника (въображаемия) и удари с коленете в слабините, лактите в главата и с глава в лицето, а също и захапвания. Захващаме за гърлото, рязко дръпваме противника и го сваляме на земята.Целта на захвата са и очите и носа.
След това опитайте да нанасяте удари, когато в ръката си имате палка или друго оръжие. Довеждаме боя до продължителност 1 мин., като периодично кратковременно разпускаме и отновно влизаме в БС. След тези свои удари опитайте на боксьорси чувал.
Нека Вашият партньор сега атакува с какъв да е способ. Засега без оръжие. Избягайте, дори само и на една крачка. След това, прибирайки главата и закривайки я, нападнете и бийте, бийте, по начина по който досега го правехте и отново избягайте. Ето, Вие получихте груба, примитивна, но ефективна система за самозащита. Съотношението на ударите и другите технически действия е произволно, както е удобно.
За тренировка задължително използвайте боксьорски ръкавици, после работете без ръкавици, опитвайkи се да захванете за гърлото, за отхапете и , разбира се, да избягате бързо на 10-30 метра. Ако условията позволяват, то тази техника е добре да се опита във вода. Аналогични действия правят потъващите хора, които не умеят да плуват (също защитни действия). За тази техника няма илюстрации, защото тя е строго индивидуална. Вие сте длъжни да действате така, както ви е удобно и както считате за правилно. Т.е. това е само ваш личен опит.
По свидетелството на тези, които са воювали, истински войник се става за няколко дена бой. Или не се става никога. За такова кратко време не могат да се изградят устойчиви рефлекси, може само да се "изкара" от себе си това, което се е запомнила от предците в минали войни. В стресови ситуации усвояването на техники от ръкопашния бой става почти мигновено. Когато в уличен бой направиш успешно за първи път някаква техника, то следващия път това движение се прави автоматично. Поради това вашата тренировка трябва да съдържа такива стресови ситуации и за това, за да се контролира личното БС и за ефективно усвояване на техниката.
Когато партньорът удря с палка или нож, да направим челно движение, отскачайки от противника и отбивайик с подмишниацата неговия удар, като в същото време ударим с дланта (като плесница) по очите и в еднага да избягаме. На тренировка Вие бързо ще оцените своите сили и ще разберете, кога трябва да се бие и кога да се бяга.
Концепция на боя
Основната цел на самозащитата е преди всичко самите не да останем цели и невредими, а не да нараним някого в ръката или крака. Поради това бой, който не се е осъществил - това е бой, в който сме победили. Трябва да се избавим от комплексите, че Вие не изглеждате като герои от екшън филмите и какво могат да си помислят за Вас околните. Запомнете, че всички гледат на Вас с вашите очи.
Тъй като един такт на БС продължава примерно 6-7 сек., то и с противника е необходимо да приключиш за това време. Реално е нужно да се оттренира за 2-5 сек противника да се изведе от строя. В боя има само два вида действия: - ти нападаш противника, непрестанно атакувайки. или ти бягаш от него (но въпреки това, ти при това си агресор, а не защитаващ се).Боят - това е действие. Не искаш ли да действаш - ще лежиш. Това е примитивната груба устуна на ръкопашния бой. Боят се разбива на тактове, всек такт - това е навлизане и задържане на бойното състояние. Понякога на един противник е достатъчен един такт, понякога са нужни няколко такта, понякога един такт стига за 2-3 противника. Трябва да се помни, че с всеки нов такт е по-трудно да се достигне до БС.
В техническия арсенал влизат предимно всичко удари, след това бутане и хвърляния, удушаващи прийоми и на последно място - болезнени прийоми. За избора на техническия арсенал са необходими следните изисквания:
1. Противникът трябва да бъде изваден от строя, независимо от неговите физически данни за 2-5 сек.
2. Техническите действия не е необходимо да бъдат източник на травми за защитаващия се. Поради това ако тъцете и краката са недостатъчно тренирани ( а това се отнася за повечето хора), то е по-добре да се биеш с дланите, лактите и петите, а не с юмруци.
3. Всички технически действия трябва да се изпълняват в бягащо темпо.
4. Техниката не трябва принципно да се променя, когато и Вас или в ръцете на противника има оръжие.
Вашите противници, които винаги са няколко, и всеки от тях ви превъзхожда или в краен случай, не ви отстъпва по сила, определят Вашата тактика на боя - бягането. А тактиката обуславя Вашата техника. Поради това от голяма част от техниките, които успешно се използват в спорта, трябва да се откажем. Нуждата е от физическа подготовка. Ясно е, че колкото човек е по-силен, толкова по-големи шансове за победа има. Всеки отработен прийом или удар - това е преди всичко насочена сила в дадено движение.
Когато казват, че боеца има добра техника, то това значи, че боецът е в състояние да направи своето действие в условията на силно физическо и психологическо напрежение, а не просто да показва гимнастическо упражнение. Изискванията към силовата подготовка за индивидуални. Да се оцени реално може само в спаринг. Вашите сили трябва да са достатъчно за това партньорът ви да не успее да ви убеди, че вие не сте агресор, а жертва. Разбира се, винаги може да се избяга и така да се спечели боя. Но отново - това е индивидуално.
Човек, който е силно уморен (не е важно от какво, от бягане, от бой или просто от живота) няма чувство за самосъхранение. Това трябва да се помни.
01 октомври 2011
25 жизнено важни принципа за улична самоотбрана
1. Когато животът ви е застрашен. трябва да бъдете безмилостни в атаката си (Г-н Добрият трябва да бъде оставен за момент. Няма място за пощада!)
2. Не причинявайте на атакуващия повече вреда, отколкото е необходимо, за да приключите конфликта и да бъдете в безопасност. ( Изключително трудно е да обосновете убийство с голи ръце в задния двор! Използването на "смъртоносна сила" трябва да бъде напълно оправдано!) - Това означава: СЛЕД като сте обезвредили противника, не продължавайте с побой. Или, ако ви нападне пиян - не го убивайте!
2. Не причинявайте на атакуващия повече вреда, отколкото е необходимо, за да приключите конфликта и да бъдете в безопасност. ( Изключително трудно е да обосновете убийство с голи ръце в задния двор! Използването на "смъртоносна сила" трябва да бъде напълно оправдано!) - Това означава: СЛЕД като сте обезвредили противника, не продължавайте с побой. Или, ако ви нападне пиян - не го убивайте!
Цвятко Барчовски за тичането и диетите или колко години живее костенурката без да тича
Из едно интервю:
Репортер:
- Спортувате ли днес?
- Само се разхождам. Имам един приятел, но той трудно се разхожда с мен. Не може да издържи физически. Не спортувам и ще ви кажа защо.
- Защо?
- Знаете ли колко години живее костенурката?
- Не.
- 300. Виждали ли сте костенурка да тича?
- Не съм.
- Затова и аз не тичам.
- Спазвате ли диета?
- Никаква. Имам две много лоши болести, но не искам да казвам какви са. Забранено ми е да пия и да ям определени храни. Когато не спазвам препоръчвания от лекарите режим, обикновено се чувствам по-добре.
Репортер:
- Спортувате ли днес?
- Само се разхождам. Имам един приятел, но той трудно се разхожда с мен. Не може да издържи физически. Не спортувам и ще ви кажа защо.
- Защо?
- Знаете ли колко години живее костенурката?
- Не.
- 300. Виждали ли сте костенурка да тича?
- Не съм.
- Затова и аз не тичам.
- Спазвате ли диета?
- Никаква. Имам две много лоши болести, но не искам да казвам какви са. Забранено ми е да пия и да ям определени храни. Когато не спазвам препоръчвания от лекарите режим, обикновено се чувствам по-добре.
Абонамент за:
Публикации (Atom)