22 ноември 2025

Тест за нивото на емоционално прегаряне (burn-out)

 


С този тест можете лесно да проверите в каква степен сте на „емоционално изгаряне“.

Въпросникът, който може да ползвате, е предназначен за диагностика на “синдрома на емоционално изгаряне”, възникващ у човека в процеса на изпълнение на различни дейности, свързани с продължителното въздействие на редица неблагоприятни стресови фактори.

Според автора (Б.Б. Бойко), емоционалното изгаряне е личностен механизъм на психологическа защита под формата на пълно или частично изключване на емоционалния отговор на определени психотравмиращи въздействия.

«Изгарянето» върши работа доколкото позволява на човек да дозира и икономисва своята енергия. От друга страна, обаче, «изгарянето» се отразява отрицателно на изпълнението на професионалните дейности и отношенията с партньори, клиенти и колеги.

Методика

Методиката позволява да се отделят следващите 3 фази в развитието на стреса: «напрежение», «резистенция», «изтощение».

«Напрежение»

  • Преживяване на психотравмиращи обстоятелства;
  • Неудовлетвореност от себе си;
  • Потиснатост;
  • Тревога и депресия.

«Резистенция»

  • Неадекватно емоционално реагиране;
  • Емоционална и нравствена дезориентация;
  • Разширяване на сферата на икономисване на емоции;
  • Редукция на професионалните задължения.

«Изтощение»

  • Емоционален дефицит;
  • Емоционална отчужденост;
  • Личностна отчужденост (деперсонализация);
  • Психосоматически и психовегетативни нарушения.

Инструкция за теста

Тестът се състои от 84 твърдения, за които трябва да прецените дали се отнасят до вас самия с отговор «да» или «не».

Ако във формулировката на твърденията става дума за партньори, то имайте предвид, че това са хората, с които си взаимодействате по време на работа, например пациенти, клиенти, колеги, ръководители, обучаващи се и други хора, с които ежедневно работите.

Прочетете изреченията и отговорете с «да» или «не», като си запишете отговорите.

  1. Недостатъците в организацията на работата постоянно ме заставят да нервнича.
  2. Днес съм доволен от своята професия не по-малко, отколкото в началото на кариерата си.
  3. Сгреших в избора на професия или профил на дейност (не заемам своето място).
  4. Безпокои ме това, че започнах да работя по-лошо (по-малко продуктивно, по-некачествено, по-бавно).
  5. Топлотата на взаимоотношенията с партньорите ми много зависи от моето настроение — добро или лошо.
  6. От мене като професионалист малко зависи благополучието на партньорите ми.
  7. Когато се върна от работа вкъщи, за известно време (2-3 часа) ми се иска да остана сам, никой да не общува с мен.
  8. Когато чувствам умора или напрежение, се старая по-скоро да реша проблема на партньора ми, за да прекратя взаимодействието.
  9. Струва ми се, че емоционално не мога да дам на партьорите си това, което изисква професионалния дълг.
  10. Моята работа притъпява емоциите.
  11. Уморен съм от проблемите на хората, с които се занимавам в работата си.
  12. Случва се трудно да заспивам поради преживявания, свързани с работата.
  13. При взаимодействие с партньори съм много напрегнат.
  14. Работата с хора ми носи все по-малко удовлетворение.
  15. Бих сменил местоработата си, ако ми се предостави такава възможност.
  16. Често ме разстройва това, че не мога да окажа на партньора си дължимата професионална пъддръжка, услуга, помощ.
  17. Винаги ми се удава да предотвратя лошото ми настроение да не влияе на деловите ми контакти.
  18. Много ме огорчава, ако нещо не върви в отношенията ми с деловите партньори.
  19. Толкова се уморявам на работата, че у дома се старая да общувам колкото се може по-малко.
  20. Поради недостиг на време, умора или напрежение често отделям по-малко внимание на партньора си, отколкото трябва.
  21. Понякога най-обичайните ситуации на общуване в работата предизвикват раздразнение.
  22. Спокойно възприемам обоснованите претенции на партньора.
  23. Общуването с партньорите ми ме кара да страня от хората.
  24. Като си спомня за някои колеги на работата или за партньори, ми се разваля настроението.
  25. Конфликтите или разногласията с колеги отнемат много сили и емоции.
  26. Все по-трудно ми е да установявам или да поддържам контакти с делови партньори.
  27. Обстановката на работата ми се струва много трудна, сложна.
  28. У мен често възникват тревожни очаквания, свързани с работата: нещо непременно ще се случи, как да не допусна грешки, ще успея ли да свърша всичко както трябва, няма ли да ме съкратят и подобни.
  29. Ако партньорът ми ми е неприятен, се старая да огранича времето на общуването си с него или му отделям по-малко внимание.
  30. В общуването си на работата се придържам към принципа: «не правиш ли на хората добро, няма да получиш зло».
  31. На драго сърце разказвам на семейството си за своята работа.
  32. Има дни, когато моето емоционално състояние влияе лошо на резултатите от работата ми (върша по-малко работа, снижава се качеството на работата ми, случват се конфликти).
  33. Понякога чувствам, че трябва да проява емоционална отзивчивост към партньора си, но не мога.
  34. Много преживявам своята работа.
  35. На партньорите в работата си човек отдава повече внимание и григи, отколкото получава от тях признателност.
  36. При мисълта за работата ми, обикновено почва да ме стяга сърцето, повишава ми се кръвното, почва да ме боли глава.
  37. Имам добри (напълно удовлетворителни) отношения с преките ми началници.
  38. Често се радвам, ако видя, че работата ми носи полза на хората.
  39. В последно време (или винаги) ме преследват неуспехи в работата.
  40. Някои страни (факти) в моята работа предизвикват у мен дълбоко разочарование и униние.
  41. Има дни, когато контактите ми с партньори протичат по-лошо от обикновено.
  42. Гледам на деловите си партньори по-лошо, отколкото обикновено.
  43. Умората от работата води до това, че се старая да намаля общуването си с приятели и познати.
  44. Обикновено покрай работата проявявам интерес и към личността на партньора си.
  45. Обикновено идвам на работа отпочинал, със свежи сили, в добро настроение.
  46. Понякога улавям себе си, че работя с партньорите си без чувство, без вдъхновение.
  47. По работа човек се среща с толкова неприятни хора, че неволно им желае нещо лошо.
  48. След общуване с неприятни партньори се влошава физическото или психическото ми самочувствие.
  49. На работа изпитвам постоянни физически или психологически претоварвания.
  50. Успехите в работата ме вдъхновяват.
  51. Ситуацията на работата ми, в която се оказах, ми се струва безизходна (или почти безизходна).
  52. Загубих покой поради работата.
  53. През последната година имаше жалба (жалби) по мой адрес от страна на партньора (партньорите).
  54. Удава ми се да си запазя нервите благодарение на това, че не взимам присърце много от случващото се с партньорите.
  55. Често пренасям отрицателни емоции от работата вкъщи.
  56. Често работя пряко сили.
  57. Преди бях по-отзивчив и внимателен към партньорите от сега.
  58. В работата с хора се ръководя от принципа: пази си нервите и здравето.
  59. Понякога отивам на работа с тежко чувство: как от всичко ми е дошло до гуша, не искам да виждам и да чувам никого.
  60. След напрегнат работен ден чувствам неразположение.
  61. Контингентът на партньорите, с които работя, е много труден.
  62. Понякога ми изглежда, че резултатите от работата ми не си струват усилията, които полагам.
  63. Ако ми беше провървяло с работата, бих бил по-щастлив.
  64. Отчаян съм от това, че имам сериозни проблеми в работата.
  65. Понякога постъпвам с партньорите си така, както не бих искал да постъпят с мен.
  66. Осъждам партньори, които разчитат на особено снизхождение, внимание.
  67. Най-често след края на работния ден нямам сили да се занимавам със задачите вкъщи.
  68. Обикновено очаквам работния ден по-скоро да свърши.
  69. Състоянията, молбите, потребностите на партньорите ми обикновено искрено ме вълнуват.
  70. Като работя с хора, обикновено се превръщам в екран, защитаващ от чужди страдания и отрицателни емоции.
  71. Работата с хора (партньори) много ме е разочаровала.
  72. За да възстановя силите си, често вземам лекарства.
  73. Обикновено моят работен ден протича спокойно и леко.
  74. Изискванията ми за изпълнение на работата са по-високи, отколкото се справям според обстоятелствата.
  75. Кариерата ми е успешна.
  76. Много нервнича за всичко, свързано с работата.
  77. Не искам нито да видя, нито да чуя някои от постоянните си партньори.
  78. Не одобрявам колеги, които напълно се посвещават на другите хора (партньорите), забравяйки за собствените си интереси.
  79. Умората ми от работата обикновено малко или никак не се отразява на общуването със семейството и приятелите ми.
  80. Ако ми се удаде случай, ще отделя по-малко внимание на партньора си, но така, че да не забележи това.
  81. Често в общуването с хора на работата ми нервите ми ме злепоставят.
  82. Загубих интерес към всичко (почти към всичко), което става на работата ми.
  83. Работата с хора повлия лошо на професионалните ми качества — озлобих се, станах по-нервен, емоциите ми се притъпиха.
  84. Работата с хора явно подрива моето здраве.

КЛЮЧ:

В съответствие с указанията по-долу направете следните изчисления:

  1. Определете сумата от баловете за всеки от 12-те симптома на «изгарянето», като отчитате коефициента, указан в скоби. Например, по първия симптом положителен отговор на въпрос №13 се оценява с 3 точки, а отрицателен отговор на въпрос №73 се оценява с 5 точки. Сумира се количеството точки и се определя количествен показател на изразеност на симптома.
  2. Изчислете сумата от показателите за симптомите на всяка от трите фази на «изгарянето».
  3. Съберете резултатите за трите фази, за да получите крайния показател на синдрома на «емоционалното изгаряне» (сумата от показателите на всички 12 симптома).

1-ва фаза: «Напрежение»

Преживявяне на психотравмиращи обстоятелства:
+1(2), +13(3), +25(2), -37(3), +49(10), +61(5), -73(5)

Неудовлетвореност от себе си:
-2(3),+14(2),+26(2),-38(10),-50(5),+62(5), +74(3)

Потиснатост:
+3(10), +15(5), +27(2), +39(2), +51(5), +63(1), -75(5)

Тревога и депресия:
+4(2), +16(3), +28(5), +40(5), +52(10), +64(2), +76(3)

2-ра фаза: «Резистенция»

Неадекватно емоционално реагиране:
+5(5), -17(3), +29(10), +41(2), +53(2), +65(3), +77(5)

Эмоционална и нравствена дезориентация:
+6(10), -18(3), +30(3), +42(5), +54(2), +66(2), -78(5)

Разширяване на сферата на икономисване на емоции:
+7(2), +19(10), -31(20), +43(5), +55(3), +67(3), -79(5)

Редукция на професионалните задължения:
+8(5), +20(5), +32(2), -44(2), +56(3), +68(3), +80(10)

3-та фаза: «Изтощение»

Емоционален дефицит:
+9(3), +21(2),+33(5), -45(5), +57(3), -69(10), +81(2)

Емоционална отчужденост:
+10(2), +22(3), -34(2), +46(3), +58(5), +70(5), +82(10)

Личностна отчужденост (деперсонализация):
+11(5), +23(3), +35(3), +47(5), +59(5), +72(2), +83(10)

Психосоматически и психовегетативни нарушения:
+12(3), +24(2), +36(5),+48(3), +60(2), +72(10), +84(5)

Анализ и интерпретация на резултатите

Преди всичко трябва да се обърне внимание на отделно взетите симптоми. Показателят на изразеност на всеки симптом се колебае от 0 до 30 точки:

  • 9 и по-малко точки – не е развит симптом,
  • 10-15 точки – започнал да се образува симптом,
  • 16 -20 точки – формирал се симптом.
  • 20 и повече точки – симптоми с такива показатели са доминиращи във фазата или в целия синдром на емоционално изгаряне.

По-нататъшна стъпка в интерпретирането на резултатите от въпросника е осмислянето на показателите на фазите от развитието на синдрома «бърн-аут» – «напрежение», «резистенция» и «изтощение». За всяка фаза е възможна оценка от 0 до 120 точки.

Съпоставянето на точките, получени за отделните фази, не е правомерно, не свидетелства за тяхната относителна роля или принос в синдрома, тъй като измеряемите в тях явления са съществено различни: реакция на вътрешни и външни фактори, прийоми на психологическа защита, състояние на нервната система.

По количествените показатели може да се съди само за това, доколко всяка фаза се е сформирала, коя фаза се е сформирала в по-голяма или по-малка степен.

  • 36 и по-малко точки – фазата не се е сформирала;
  • 37-60 точки – фазата е в стадий на сформиране;
  • 61 и повече точки – формирала се фаза.

* Източник: Практическая психодиагностика. МЕТОДИКИ И ТЕСТЫ. 2001.

22 юли 2025

Полезно ли е червеното вино

Предполагам, че повечето от нас са чували твърдението, че консумирането на една чаша червено вино на ден не само, че не е вредна, а дори напротив – здравословна е за сърцето и кръвоносната система.

Някои изследвания показват, че умерената консумация на червено вино изглежда намалява риска от някои заболявания, включително сърдечни заболявания.

Има обаче тънка граница между умерена и прекомерна консумация.

В следващите редове ще погледнем отблизо червеното вино и наистина ли носи някои ползи за здравето.

Какво представлява червеното вино и как се прави?

Червеното вино се получава чрез смачкване и ферментация на тъмно оцветени цели гроздови зърна.

Има много видове червено вино, които се различават по вкус и цвят.

По традиция на българската трапеза в празнични дни присъства не само вкусната храна, но и червеното вино.

Дали ще бъде Сира, Мерло, Каберне совиньон или Пино ноар съдържанието на алкохол обикновено варира от 12 до 15%.

Учени от Университета в Ню Касъл, Австралия, смятат, че консумирането на умерени количества червено вино носи ползи за здравето. Според тях това се дължи главно на високото съдържание на мощни антиоксиданти.

Френския парадокс

Често се смята, че червеното вино е отговорно за т. нар. „френски парадокс“. Тази фраза е свързана с наблюдаваните ниски нива на сърдечни заболявания при французите, въпреки че консумират много наситени мазнини.

Някои експерти вярват, че червеното вино е причината, предпазваща френското население от вредното въздействие на тези хранителни вещества.

Друго проучване е установило, че наситените мазнини не причиняват сърдечни заболявания, когато се консумират в разумни количества.

Истината, вероятно, е някъде по средата и доброто здраве на французите по-скоро се дължи на факта, че те консумират повече пълноценни храни и като цяло начинът им на живот е по-здравословен.

Червеното вино и антиоксидантите

В статията „Антиоксидантите – добавки или просто част от храната“ сме разгледали техния вид и полезни качества.

Гроздето е богато на много антиоксиданти. Те включват ресвератрол, катехин, епикатехин и проантоцианидини.

Смята се, че тези антиоксиданти, особено ресвератрол и проантоцианидини, са отговорни за ползите за червеното вино за здравето, например:

  • Проантоцианидините успешно намаляват оксидативния стрес за организма. Изследвания показват, че могат да помогнат за предотвратяване на сърдечни заболявания и рак.
  • Ресвератролът се намира в кожицата на гроздовите зърна. Този антиоксидант е свързан с много ползи за здравето – борба с възпалението и съсирването на кръвта, намаляване на риска от сърдечни заболявания и рак, забавяне на стареенето на организма.

Съдържанието на ресвератрол в червеното вино, обаче, е доста ниско. Консумирайте червено грозде за ресвератрол!

Дозата прави отровата

Малките количества червено вино са свързани с повече ползи за здравето от всяка друга алкохолна напитка. Консумиране на около 150 ml червено вино на ден намалява риска от сърдечно-съдови заболявания с около 32%.

Умерената консумация на червено вино може да намали риска от:

        • рак на дебелото черво
        • поява на деменция и Алцхаймер
        • развитие на инсулиновата резистентност
        • развитие на диабет тип 2 при жените

Освен това, умерената консумация на червено вино се свързва и с подобряване на пробиотиците в дебелото черво.

Доброто здраве на дебелото черво от своя страна допринася за намаляване на нивата на „лошия“ (LDL) холестерол. А това е свързано с доброто сърдечно здраве..

Увеличената консумация на червено вино, обаче, може да има опустошителен ефект върху здравето. Прекомерният прием може да причини алкохолна зависимост, цироза на черния дроб и наддаване на тегло.

Консумирането на по-големи количества червено вино увеличава многократно риска от сърдечно-съдови заболявания и смърт!

Колко червено вино да пия?

Ако обичате да пиете червено вино, няма нужда да се притеснявате, освен ако не превишите препоръчваното количество.

В Европа и Америка за умерена консумация на червено вино се считат:

  • 1–1,5 чаши на ден за жени.
  • 1-2 чаши дневно за мъже.

Ако го разглеждаме като грамаж за чист алкохол – до 10 грама чист алкохол на ден се считат за умерена консумация.

Препоръчително е в седмицата да има поне 2 дни без алкохол.

Имайте предвид, че това се отнася до общия прием на алкохол. Пиенето на това количество червено вино в допълнение към други алкохолни напитки може лесно да ви постави в групата на прекомерно консумиращите.

НАКРАЯ!

Въпреки всичко казано дотук за червеното вино и свързано с някои ползи за здравето, нито едно от тях не заслужава да се насърчава консумацията на алкохол.

Алкохолът Е ВРЕДЕН!

Или, както казва Американската сърдечна асоциация  „връзката, съобщена в много от тези проучвания, може да се дължи на други фактори от начина на живот, а не на алкохола. Такива фактори могат да включват повишена физическа активност и хранителен режим с високо съдържание на плодове и зеленчуци и по-ниско съдържание на наситени мазнини. “

Ако обаче вече пиете червено вино, няма нужда да спирате, освен ако не пиете твърде много!

Докато пиете до 1-2 чаши на ден, това би трябвало само да ви се отразява добре. И още нещо, което може да допринесе за сърдечното здраве – консумирайте в добра компания.

НАЗДРАВЕ! ИЗБОРЪТ Е ВАШ!

04 юли 2025

Митове и факти за алкохола



За съжаление, няма полза от пиене на много алкохол. Всички хубави неща като намаляване на холестерола, намаляване на кръвното налягане, намаляване на риска от поява на рак не са привилегия на поемането на големи количества алкохол.

Напротив, спомага за качване на килограми, намалява умствените способности и на всичкото отгоре, може да увеличи риска от нараняване поради злополука или насилие.

Ще кажете, как така увеличаване на килограми?

Нали има диети, включващи алкохол?

Само ще припомня калорийността на няколко напитки – 1 бутилка стандартна бира съдържа около 150 калории, нискоалкохолната – около 110 калории.

Една чаша вино от 200 ml пък съдържа около 150 калории. Докато, пина коладата в една чаша съдържа около 460 калории.

Кога прекаляваме с пиенето?

За да можем да кажем, че една жена прекалява с пиенето, е достатъчно тя да изпива поне 3 питиета на ден или повече от 7 на седмица.

Мъжете са с по-високи числа – над 4 питиета на ден и над 14 на седмица. Като се има предвид, че под питие се разбира около 0,5 литра бира, 150 ml вино или една малка ракия.

Ако тръгнем да изреждаме вредите от пиенето, можем да започнем, че е по-вероятно да се развие диабет, цироза на черния дроб, високо кръвно налягане или инсулт.

Прекаляването с алкохол е тясно свързано с някои видове рак – на устата, на ларинкса, на хранопровода, плюс рак на черния дроб, храносмилателния тракт и дебелото черво.

Продължителното прекаляване с алкохола може да доведе до „свиване” на мозъка и до намаляване на размерите на мозъчните клетки. Което резултира в проблеми с ученето, паметта, решаването на проблеми.

Някои питиета могат да имат и положителни страни.

Вече сме говорили за прекрасните качества на червеното вино, например, и ползите за сърцето.

Но точната дума при пиенето на алкохол е умерено количество. Защото продължителното приемане на големи количества алкохол действа обратно – намалява мускулната сила на сърцето и така допринася за високо кръвно налягане, съответно инфаркт и инсулт.

Ако успеете да надхвърлите средната възраст, която ни застига някъде около 45-та година, се смята, че приемането на малки количества алкохол, но не много редовно, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, за който славата носи ресвератролът – уникалната съставка на червеното вино.

Докато чакаме учените да решат, дали ресвератролът е толкова уникален, нека обобщим:

  • Наслаждавайте се на червеното вино, но умерено! Същото се отнася принципно за алкохола!
  • Не комбинирайте алкохол с кофеин! Кофеинът маскира истинското ниво на опиянение или т.нар. алкохолна интоксикация!
  • И все пак, ако никога не сте пили алкохол, не започвайте!