Показват се публикациите с етикет Пътешествия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пътешествия. Показване на всички публикации

09 декември 2021

Празници в България, посветени на храна

Тук започвам да съставям списък на празниците и фестивалите в България, които са посветени на храни и напитки.

Целта е да си организирам кулинарен туризъм, като съчетавам приятно хапване с разходка.

Ако знаете за празник, който се провежда редовно или пък ще се проведе скоро, моля пишете ми в коментарите, за да допълня графика си :)

ЯНУАРИ

ФЕВРУАРИ

Празник на сланината и греяната ракия
гр. Априлци
Провежда се в съботата преди месни заговезни. 2022 г. - 26.02. / 2023 г. - 9 март

МАРТ

АПРИЛ

МАЙ

14 май - Празник на дрипавата баница

община Горна Оряховица, област Велико Търново 

Видео от фестивала през 2021 г.

ЮНИ

Празник на тетевенската саламура (рибена чорба)
гр. Тетевен
Провежда се ежегодно в Тетевен в предпоследната седмица на м. юни 

Фестивал на виното и храната
гр. Варна
Сайт: http://winefoodfestival.eu/

Празник на Рилския зелник
с. Бели Искър, община Самоков
Провежда се в края на юни.

Празник на черешата
гр. Кюстендил
Всяка година в края на юни

Фестивал на рибата
гр. Козлодуй, Ботев парк
Провежда се на Световния ден на риболова - 29 юни.

Празник на кайсията
гр. Тутракан
Ежегодно на 30 юни.

ЮЛИ

Празник на шарената сол
с. Бъта, община Панагюрище
Обикновено се провежда през юли. 

Празник "Златна праскова"
с. Гавраилово, община Сливен
Всяка година в края на месец юли.

АВГУСТ

Кулинарно-фолклорен фестивал "Банатски вкусотии - традициите на моето село"
с. Асеново, Плевенско
Провежда се през август.

СЕПТЕМВРИ

Фестивал на рибата и виното
гр. Бургас
В началото на септември (началото на риболовния сезон)

Бобфест
с. Радуил, Община Самоков
В началото на септември

Празник на сливата
гр. Троян и Орешак
Провежда се през втората половина на септември.
Сайт на фестивала: https://festivalnaslivata.com/

ОКТОМВРИ

Празник на сламата
с. Мало Бучино, Столична община
Първата неделя на месец октомври. Слама няма да хапваме, но покрай нея винаги има вкусна храна, напитки и игри.

Празник на домашните сирена
с. Черни вит, Тетевенско
За първи път е проведен на 9 октомври 2021 г.
Организатори на празника са Община Тетевен, Кметство – с. Черни Вит и Цветан Димитров – производител на популярното Зелено сирене.

По време на празника се излагат различни видове сирена, мед, вино и всичко, което има общо с хапване на сирене.

Празник на боба
с. Смилян, община Смолян
Провежда се в последната събота на м. октомври.

Празник на тиквата
гр. Севлиево
Провежда се в четири дни (петък -  неделя) в средата на октомври.

Празник на хляба
с. Голям извор, община Тетевен
За първи път се провежда на 16 октомври 2021 г. 

НОЕМВРИ

Празник на еленския бут
гр. Елена, област Велико Търново
Сайт на фестивала: https://www.facebook.com/elenski.byt

ДЕКЕМВРИ 

Празник на пелина
с. Змейово, Старозагорско
Провежда се през уикенда преди Коледа.

Празник на младото вино
гр. Сандански
Провежда се в последните дни на декември.

Сайтове с информация за събори, празници и фестивали:


29 април 2015

Какво правихме 4 дни в Париж

За 4 дни не могат да се видят кой знае колко неща, освен ако не го правиш само за да можеш да се похвалиш, че си видял и това, и това и ...

Първо обаче да кажа за организацията на пътуването. Както и за Валенсия, изпозвахме нискотарифна компания (WizzAir), така че самолетът в двете посоки излезе по 229 лева на човек. За нощувките също подходихме икономично, тъй като по план хотелът ни трябваше, за да има къде да преспиваме. Ползвахме хотел от веригата Ibis Budget, макар че впоследствие установихме, че залепени един до до друг са ibis budget Courbevoie Paris la Defense 1 и ibis Paris la Defense Courbevoie, като разликата в цената е минимална, а вероятно условията са малко по-добри. В интерес на истината и този, в който бяхме ни свърши работа - чисто е, има си самостоятелна баня и тоалетна и т.н. И двата хотела са на около 900 м от спирката на Метро 1.

Предварително закупихме билети за официалния шатъл от летище Бове до Париж, така бяхме спокойни и от самолета директно се упътихме към автобусите. А дори и и спестихме по едно евро на човек :)

Направо ще си кажа, че ако се интересувате от изобразително и модерно изкуство, нашият маршрут няма да ви хареса. На това сме решили да се отдаваме при второ посещение, когато вече някак по-спокойно се подхожда.

Не се възползвахме и от Paris Pass или Paris Museum Pass, защото стойността на картата по мои възгледи не отговаря на това, което би направил за 4 дни. Да, тя наистина дава право за достъп до много музеи, но трябва да хвърчиш от музей на музей и да не отделяш повече от 2 часа, дори по-малко, за да си на "далавера".

Тъй като бяхме впечатлени от Града на науката и изкуствата във Валенсия, за първия ден решихме да посетим Града на науката и индустрията в Париж. За този ден също прогнозата за времето беше за превалявания и решихме, че е добре да сме на закрито.

Cité des sciences et de l'industrie

30 avenue Corentin Cariou, 75019 Paris
Метро № 7 Спирка Porte de la Villette
Bus: Lines 139,150 ,152 "Porte de la Villette" stop
Tramway: T3b
Билет: 9 евро за постоянната 

Затворен в понеделник
Работно време: Вторник-събота: 10.00 - 18.00 ч. Неделя: 10.00-19.00 ч.

След като разгледахме експозицията, решихме малко да се разходим в квартала и да потърсим магазин за хранителни стоки. Влязохме в два и излязохме в леко недоумение от мръсотията, тъй като не ни се е случвало да виждаме в България магазини с хранителни стоки или месо в подобно състояние.

Метро 7 спира на Лувъра, поради което решихме по пътя за хотела да спрем и там. Към 16.30 ч. нямаше никакви опашки, десетина човека чакаха и можеше спокойно да се влезе за два часа, но колективно бяхме решили, че това посещение ще го оставим за следващ път с отделяне на повече време. За всеки случай бях си записала информацията:

Musée du Louvre, 75058 Paris cedex 01
Метро: 1, 7, 8, 12, and 14 - спирка: Palais Royal - Musée du Louvre

Автобуси: 21, 24, 27, 39, 48, 68, 69, 72, 76, 81, 95
Билет: 12 евро, безплатно за деца под 18 години и за граждани на ЕС до 25 години.
Затворен във вторник
Работно време: 9.00 - 18.00 ч.; в сряда и петък до 21.45 ч. 
Може да се използват камери и фотоапарати, без светкавица. В някои зони е забранено. Забранено е храненето и пиенето, на входа предаваш чантата си (ако имаш вътре храна) на безплатен гардероб.

След разходка около Лувъра и по Риволи, се оправихме към хотела, но така или иначе за него слизахме на спирката на метрото в модерния квартал La Defence, приключихме деня с разходка до Голямата арка, от която се открива хубава гледка към Триумфалната арка и Шанз Елизе.

За втория ден бяхме предвили традиционната Айфелова кула.

АЙФЕЛОВАТА КУЛА - 5 avenue Anatole France - Champ de Mars

Метро № 6, спирка: Bir-Hakeim, след което по табелите 10 мин. пеша (700 м )
Автобус: 42, 69, 72, 82, 87
RER - спирка: Champ de Mars - Tour Eiffel
Билети с асансьор до 2 етаж: 9 евро, лица до 25 години -  7.50 евро
Асансьор до последния етаж: 15 евро, лица до 25 години - 13.50 евро
Вход за стълби до 2 етаж: 5 евро,

Работно време асаньор: 9.30 - 23.45.
Работно време стълби: 9.30 - 18.30 (последно влизане в 18.00 ч.)
Вечер през 15 минути има светлинно шоу.

За съжаление май снимаха някакъв филм и не успяхме да се качим до върха, а само до втория етаж. Ако искате да прескочите опашката, можете да си купите билети онлайн. Ние също проверихме за билети онлайн и то един месец предварително, но вече бяха изкупени. Четох в бгмами-те, че пускали в някакви часове по 1-2 билета извънредно, но нямах нито време, нито нерви да дебна. На място чакахме около половин час, което не ни се стори чак толкова много.

След Айфеловата кула бяхме набелязали за посещение Катакомбите. Там имаше огромна опашка и ние решихме, че може би на следващия ден в началото на работното време ще бъде по-лесно. Предположенията ни се оказаха неверни, но за това после. Сменихме програмата и се упътихме към

КАТЕДРАЛАТА НОТР-ДАМ - Rue du cloître Notre-Dame, 75004 Paris
Метро № 1 до спирка: Hôtel de Ville  и после около 600 м. пеша.
Вход за катедралата: Безплатно
Вход за кулата: 8.50 евро. Безплатно за деца под 18 години и за граждани на ЕС до 25 години.
Входът за кулата се намира отвън, вляво от централния вход.
Работно време на кулата: 10.00 - 18.30
14.30 - 16.00 ч. Free Guided tour in English

Там също имаше огромни опашки, защото беше Велики Петък и време за месата. На практика опашката за кулата не се движеше, поради което се отказахме и влязохме в катедралата.

На третия ден сутринта отново опитахме с катакомбите:

ПАРИЖКИТЕ КАТАКОМБИ  Catacombes de Paris;

1, avenue du Colonel Henri Rol-Tanguy (place Denfert-Rochereau)
Метро № 4 , 6 до спирка Denfert-Rochereau
Работно време: 10.00 до  20.00 ч. Последно влизане в 19.00 ч.
Дистанция: 2 км. Времетраене: 45 мин. 130 стъпала надолу и 83 нагоре. Температура: 14°C.Вход: 10 евро.


Опашката беше още по-голяма. Поради инат решихме този път да чакаме...и чакахме...чакахме..около 3 часа. Чакането вероятно не си струваше, но...

От катакомбите се отправихме към

БАЗИЛИКАТА SACRÉ-CŒUR И КВАРТАЛЪТ МОНМАРТЪР35 rue du Chevalier de la Barre
Вариант 1: метро №2  до спирка Anvers
Вариант 2: метро № 12 до спирка Abbesses
Вход за базиликата: безплатен
Работно време: 6.00 - 22.30 ч.
Вход за купола (300 стъпала) (9.00 - 17.00 ч.): 6 евро . Входът се намира отляво.

Ние слязохме на Abbesses и като следвахме табелите се качихме пеша до базиликата през квартала, иначе има нещо като лифт за най-мързеливите. Там вече се качихме и до кулата, за да направим още малко снимки и да се насладим на гледката.

Отново беше тъпкано с народ. Мястото наистина е красиво и сигурно ще бъде много приятно, ако не се блъскаш с хора постоянно и ако поседнеш на стълбите (защото няма къде другаде) на всеки 5 минути не те подканват да си купиш бира.

Слязохме пеша от другата страна, където наблюдавахме магазини и сергии тип събор на село. Само дето на събора ми се вижда колоритно, докато тук ми се стори някак...кофти, не ми пасваше на романтиката и пр. неща, дето се говорят за Монмартр (и след всички възхваления по филми, книги и пр. за Париж). Минахме и покрай два магазина, в които и пред които бяха буквално нахвърляни дрехи на огромни купчини, в които се предполага, че би трябвало да се ровиш - гледка, която отдавна изчезна дори от нашите магазини за дрехи втора употреба.

В Монмартр можеш да си направиш и разходка с влакче:

РАЗХОДКА ИЗ МОНМАРТЪР С ВЛАКЧЕ - PROMOTRAIN

Тръгва от спирка Place Blanche (Метро №2)

Le Moulin Rouge
Cimetière de Montmartre
La basilique du Sacré-Coeur
Amphithéâtre / Arènes
Eglise Saint-Pierre
Place du Tertre
Espace Dali
Musée Montmartre
Les Vignes de Montmartre
Le Lapin Agile
Cimetière Saint-Vincent
Place Constantin Pecqueur
La Halle et le Marché Saint-Pierre
Anvers
Place Blanche

На всеки 30 минути

Билет: 6.50 евро


През последния ден го ударихме лежерно. Разходихме се до Триумфалната арка:


ARC DE TRIOMPHE - CENTRE DES MONUMENTS NATIONAUX

Place Charles-de-Gaulle
Метро № 1 до спирка: Charles de Gaulle - Étoile
RER - спирка: Charles de Gaulle - Étoile
Автобуси: 22, 30, 31, 52, 73, 92, Balabus
Вход: отвън безплатно
Вход за качване горе - 40 стъпала.: 9.50 евро. Безплатно до 25 години.
Работно време: 10.00 - 23.00 ч

Отново имаше голяма опашка и решихме да се разминем с качването.

От тук започва и Шанз-Елизе, стига до градините на Тюйлери и после е Лувъра - дължината е  около 3 км. Времето през този ден беше хубаво и слънчево, така че си направихме тази разходка, поседяхме в градинките, попекохме се, погледахме хората и към 17 часа се оправихме към Porte Maillot , защото автобусът за летище Бове тръгва в 17.20.


Още две интересни места, които си бяхме набелязали, но не посетихме, са:


МУЗЕЯ НА ЕРОТИКАТА - 72 boulevard de Clichy 75018 PARIS

Метро №2  до спирка BLANCHE,

Вход: 10 евро

http://www.musee-erotisme.com/en/


МУЗЕЙ НА КАНАЛИЗАЦИЯТА SEWER TOUR

Pont de l'Alma, left bank,

Opposite 93 quai d'Orsay 75007 Paris

Метро 9 до спирка Alma - Marceau, минава се по моста на другия бряг.

Работно време: Събота, неделя от 11.00 - 16.00 ч.

Вход: 4.30 евро


Накрая да завърша с тоалетните. На основните места за посещение в Париж има поставени обществени безплатни тоалетни.

Ако свети зелено, значи можеш да влезеш. Ако сте компания и искате да влезете един след друг, нека първо единия да излезе, вратата ще се затвори, за да се пусне цикъл за измиване и след това ще светне зелено за достъп на следващия :) Можеш да си стоиш вътре до 20 минути :)

07 февруари 2015

Какво видяхме във Валенсия за три дни

Тук ще разкажа накратко какво видяхме във Валенсия за три дни и, надявам се, някои полезни неща за тези, на които тепърва им предстои да посетят този интересен град. Избрахме Валенсия за първи испански град за посещение, защото решихме, че той най-добре съчетава няколко неща, а не предимно исторически. Но направо да започна.

На първо място, си закупихме

Valencia Tourist Card

Цената на валенсианската туристическа карта за 3 дни е 25 евро, а ако се закупи тип family (не е необходимо да носите официални документи да доказвате, че сте буквално роднини) или онлайн е 22,50 евро.

За съжаление ние не можахме да се възползваме от тази отстъпка, защото беше късно да я купим онлайн, а пристигнахме на летището късно в събота вечерта, когато туристическото бюро там е затворено. На летището обаче има вендинг машина, от която закупихме картите - единодушно взето решение, след като ни казаха, че билетът за метрото е 4, 90 евро.
Странното е, че след това в самото метро видяхме максимална цена за билет от 3,90 евро. (цените на билетите са по зони), но два пъти попитахме служителката и тя два пъти повтори цена от 4, 90.

Туристическата карта дава право на безплатен транспорт в основните зони, включително до аерогарата. Това си е доста добре - един билет е 1,50 евро, няма дневни карти, а за брой пътувания - например за десет пътувани картата е 22,50 евро.

С нея още се посещават безплатно общинските музеи и има различни отстъпки за основните забележителности. За това, което ние посетихме при обща стойност на билетите 56,50 евро, с помощта на картата тази стойност бе намалена до 47 евро.

Ето и официалния сайт наValencia Tourist Card,

а тук можете да видите всичко, за което дава отстъпка картата.

Другото, което проучих предварително, бяха

Valencia Free Walking Valencia Tours

 


Безплатни пешеходни туристически обиколки, от които не можахме да се възползваме, защото не разпределихме времето както трябва. Всички турове започват от фонтана на Plaza de la Virgen.

Има три възможности:

Безплатен пешеходен тур по река Турия и Града на науката и изкуствата

Този тур започва в 18.00 ч. от вторник до събота.

Класически пешеходен тур

Този тур започва в 12.00 ч. , отново с начална точка фонтана на Plaza de la Virgen и се провежда всеки ден.

Двучасов безплатен пешеходен тур

Този тур започва в 11.00 ч. със същата начална точка и се провежда в петък, събота и неделя.

Какво видяхме за три дни във Валенсия 

 

Първият ден решихме да посетим биопарка (Bioparc Valencia). Бяхме предвидили цял ден и наистина толкова ни отне, макар че ние не сме от ранобудните, така че пристигнахме там към 11 часа. Използвахме метрото, като спирката Nou d' Octubre е на по-малко от километър. Има и автобуси, които спират буквално до входа, но ние се бяхме съсредоточили на използването на метро. Билетът за биопарка с 15% отстъпка (от туристическата карта) е 20, 23 евро.
В биопарка се провежда мини представление с животни  с продължителност около 15 минути в 13 и 16 ч., което си струва да се види.

Една от пътеките в биопарка.

 Вторият ден бяхме предвидили за две неща - Музея на науката и Океанографик (най-големият аквариум е Европа), но се оказа, че сме се надценили. Аквариумът и музеят са част от Града на науката и изкуствата, в който има още палата на изкуствата, в която все провеждат различни събития (Palau de les Arts), Hemisfèric (за която прочетох, че е поостаряла и отзивите вече не са толкова добри), Ágora  - закрит площад, много красив отвън, но иначе вътре си е една огромна площадка и Umbracle - пешеходна пътека с растения, специфични за Валенсия.

Възможно е да се закупят комбинирани билети, с които малко да намалите стойността. Ние си взехме комбиниран за музея на науката и аквариума. Комбинираните билети могат да се използват до 3 дни, като не е задължително да са последователни, но е добре или предварително да се каже, че няма в един ден да се обиколи всичко или след това да се презавери за това, което остава за следващия ден (на билета описват датата на посещение).

Вляво: Първо хемисферата, след това музея на науката. Вдясно - Umbracle. В дъното: Agora, а пред нея, пилоните на моста. Зад агора-та е аквариума, който не се вижда.
 Определено аквариума си струва да се види, може да бъде невероятно преживяване. Там са единствените в Европа белуги и наблюдавахме работата на треньора с тях. Гледахме и храненето на пингвините, семейния живот на морските лъвове, минахме през 70 метров тунел и втори само с акули. Имахме възможност да се разхождаме сред екзотични птици (Wetland) - буквално бяхме сред тях.

Безплатно два пъти  на ден има и представление в делфинариума - не пропускайте! Бъдете активни при въведението и може да имате възможност да погалите делфин, каквото щастие имаше един представител на нашата малка групичка :)

И така, оказа се, че прекарахме целия ден в аквариума и не остана време за Музея на науката, а третият ден бяхме предвидили най-накрая да отидем в историческия център на Валенсия.

На третия ден започнахме с Музея на науката, за който си мислехме, че за два часа ще го обиколим. Оказа се, че има доста интересни неща там. По-малко се гледа, а повече лично участваш в различни експерименти и демонстрации. Ако започна да разказвам, ще стане много дълго. В края на краищата на третия час от престоя си се разбързахме и на четвъртия успяхме да излезем.

От там бяхме решили през градините по река Турия да стигнем до историческя център, където държахме да видим поне катедратала и базиликата, като междувременно погледнем и парка на Гъливер по пътя, но бяхме доста изтощени от търчането и вместо да повървим два -три километра, побързахме да се хвърлим на автобус 95.

И така - стигнахме до историческия център. В катедралата се изкачихме по 270-те стъпала (2 евро вход), за да стигнем на върха и от там да се нарадваме на страхотната гледка. От това място "разгледахме" и някои от историческите забележителности, струва си изкачването, не се оставяйте на умората или на страха от изкачването на вити стълби в тясно пространство да ви надвие.



Базиликата се намира буквално зад катедралата, където е и площада на девицата (Plaza de la Virgen - началото на безплатните пешеходни турове).  Наистина много красива отвътре.


Завъртяхме се още малко по историческия център, включително влязохме в портокаловата градинка (мдаа...предният ден опитахме вкуса на декоративните портокали, които има навсякъде по улиците - същински лимон са:) и решихме да се отправим към близката спирка на метрото - Colon (което се оказа, че е Колумб на валенсиански), а точно по пътя ни беше Музея на керамиката, който си бяхме набелязали за гледане. За него отделихме около час, защото времето наистина много напредна и след това се наложи почти на бегом да се придвижим до спирката на метрото.

Накрая имахе 10 минути за кратък отдих, преди да започнем борбата по минаването през контрола на летището и...обратно в България.

22 септември 2010

Интересни дестинации с бюро Радецки

От време на време като ме обземе желание за пътуване, се ровя в нета за информация. За съжаление по-често не се възползвам от намереното поради липса на време, но определено е добре да си запазя тук предложенията на бюро Радецки за туризъм, пък може и да се случи нещо най-накрая.

Веднага предупреждавам, че не става въпрос за мързелив туризъм, а ходене и катерене.

Хубавото е, че от менюто можеш да избереш какъв маршрут те интересува: ле, динамиченм труден или екстремен.

Аз, разбира се, прегледах леките маршрути - да видя колко са леки :)


Съвсем леки маршрути няма, обикновено са леки, съчетани с динамични.

Динамичните пък, от своя страна, са съчетание с леки (по-рядко) и труди (по-често).

Направиха ми впечатление поклонническите преходи в Атон, но за съжаление - само за мъже.

В менюто виждам още "нощни маршрути" и "биваци и приключения", но към 9.2.2018 г. не се предлагаха такива.

Накратко, струва си от време на време да се преглежда, ако обичаш планински пътешествия.







17 юли 2010

И аз за Белоградчишките скали и Магурата

Както бях писала в началото на лятото, от няколко години се каня да стигна до Белоградчишките скали и нещо все пречи.

Тази година обаче запланувахме ходенето, направихме го и съм изключително доволна. Разбира се, книжките за 100 национални обекта пак само ги разходихме, като забравихме да им слагаме печати, но явно не сме фенове на печатите, а на интересните места в България.

Пътуването беше двудневно и този път бяхме с автомобил. То и без него ще е доста трудно или поне изморително да се стигне до Магурата, която се оказа не на 17 км, както пише на повечето места в интернет, а на 25 км от Белоградчик и няма друг транспорт.Но поред:

В сряда си направихме резервация в къща за гости "Мадона", която избрахме като прегледахме инфото за предложенията в интернет. Достатъчно беше да звъннем по телефона за да направим резервацията.
От някои други предложения, които прегледахме, се отказвахме в момента, в който видехме изречението за предварително плащане по сметка.

Останахме доволни от стаята за трима на стойност 45 лв. общо със самостоятелна баня, тоалетна, телевизор. Пишеше, че има и Wi-Fi (не сме го пробвали). Пак там вечеряхме и в механата и пак останахме доволни. Моят син каза, че пържените картофки били по-хубави от моите :)

Веднага след като се настанихме, скочихме в колата и отпрашихме към пещерата Магура.

Първоначално там ни казаха, че ще има влизане с екскурзовод след около час и ние решихме да изчакаме, защото мислехме, че само това е варианта за влизане.

По едно време обаче се оказа, че всеки може да си влиза самостоятелно, така че веднага се вмъкнахме. Преживяването беше страхотно - преходът трая около час и нещо, в което време изследвахме всякакви кътчета на пещерата, снимахме се колко си искаме и бяхме щастливи от липсата на блъсканица и тълпи от хора - лош спомен от огромната група, с която влязохме в Леденика.

От изхода на пещерата има около 1-2 километра до входа, което разстояние може да се пропътува с автовлакче на стойност 1,50 лв. на човек, ако има достатъчно хора. В нашия случай не бяхме достатъчно и тъй като не ни се чакаше, тръгнахме пеша.

Впрочем, в района явно има доста змии, защото когато казахме на лелката от касата, че смятаме да се разходим докато дойде време за влизането с екскурзовода и тя изключително настоятелно препоръча да се движим само по открити пътеки без трева.

А, оказа се също, че галерията с рисунките е затворена, затова пък имахме възможност да видим доста съвременни "рисунки" из пещерата.

След Магурата се оказа, че има достатъчно време да влезем и в крепостта Калето. Синът ми се изкефи да се разхожда по скалите и дори бяхме откриватели, преминавайки по тази пътечка:



Аз нали съм на години вече бях със свито сърце за моя и на сина ми живот.
И така, след още една успешна разходка се прибрахме.

За следващия ден разгледахме описаните екопътеки на табло в къщата за гости и си избрахме най-лекичката - номер 1.

В края на краищата не знам дали точно по нея минахме, но успяхме да направим нещо като кръг в подножието на крепостта за около 2 часа и половина, като се забавлявахме в опитите си да разпознаем Мадоната (ето защо къщата за гости имала това име), Дервишът или Конникът.

На връщане минах по нормален път през Враца, който въпреки, че беше натоварен (неделя следобед) беше красота в сравнение с пътя през Петрохан, по който се излъгах да пътувам в посока Белоградчик.

Този път като че ли е изоставен в очакване на някакво по-светло бъдеще на самовъзстановяващи се настилки. Както се казва - войната по пътищата там се е провела буквално, оставяйки след себе си огромни дупки.

Ето накрая и малко снимки:

12 май 2010

Водопада Боров камък и пещерата Леденика

Както писах в предишния си разказ за Крушунските водопади, една от следващите набелязани цели бяха куп интересни неща около Враца.

Този път пътешествието беше без автомобил, така че предварително проучихме възможностите за пешеходно, автобусно и прочие придвижване. От голяма полза ни беше сайта visit.vratza.com. Групата беше от четирима човека, както се казва - достатъчно голяма за купон и не прекалено голяма, за да не можем да се разберем кой какво иска. Всичко трая общо три дни, в резултат на които останахме изключително доволни от преживяното и видяното.

За пътуването до Враца избрахме влак, тъй като синът ми до този момент не беше имал щастието да изживее подобно пътуване. Качихме се на 6 май на влака в 9.25, който се води експрес и успява да стигне до Враца за почти два часа. Преди това обаче той успя да направи 10-минутно закъснение докато пристигне в София от Пловдив.

За спането първоначално обмисляхме някоя от къщите в Згориград, тъй като е отправна точка за част от замислените от нас маршрути, но впоследствие харесахме хотел Класик във Враца, който предлага много добри цени, а и се оказа, че механата под него не е никак лоша. Вечеряхме и двата дни там и всички бяхме изненадани от бързината на обслужване. Отбелязвам за такива като мен, станали повече домошари, че за петък е задължителна предварителна резервация.

И така, пристигнахме към 11.15 ч. във Враца, пътьом към хотела, който е на около 20 мин. от ЖП гарата минахме и през автогарата и видяхме, че в 12.40 има автобус за Згориград, откъдето започва Врачанската екопътека. Следващия беше чак в 15.30, така че бързо се настанихме, сложихме туристическите дрехи и се върнахме готови на автогарата.

От селото до началото на самата пътека има около 1-2 километра и докато вървяхме по асфалтовия път все се оглеждахме и очаквахме да видим знаците, но - търпение. За самата пътека няма много да разказвам, трябва да се мине и види. Останахме очаровани, поддържана е, има страхотни мостчета, стълби, на определени места са подновявани опорите.

Тъй като все още сме малко пишман туристи, вече се бяхме доста изморили, така че се насладихме на водопада Боров камък и започнахме да слизаме надолу, а не се качихме чак до хижа Пършевица.

Освен това си правихме сметки да хванем последния автобус от Згориград до Враца, който беше в 19.20. Както винаги слязохме по-бързо, отколкото се качваме и имахме поне час в селото да пийнем по едно разхладително безалкохолно (някои бира) и да се разходим из самото село.

За следващия ден бяхме планирали разходка до пещерата Леденика. По шосе преходът е 17 километра, но решихме да проверим маршрута от кв. Бистрец, който на картата ни се видя по-кратък.

Въпреки, че през нощта се изваля страхотен дъжд и буря, на сутринта пак екипирани отидохме до автогарата, за да вземем автобуса до Бистрец в 9.40. Там обаче се оказа, че точно този маршрут се използва много рядко и е обрасъл, а освен това една любезна жена ни обясни, че в резултат на дъжда ще е още по-лош и трудно проходим.

На спринт се върнахме до автобуса, който трябваше да тръгне обратно за Враца - все пак следващия беше чак по обяд. Както казах - 34 километра за един ден щеше да ни дойде в повече, особено с прехода предишния ден.

Решението беше да вземем такси, което за 15 лв. ни качи директно горе до пещерата. За избора на таксито, разбира се, се посъветвахме с врачани, защото покрай автогарата и ЖП гарата се бяха наредили редовните бакшиши, на които не може да се има доверие.

Така се качихме при един младеж от препоръчаните таксита с телефонен номер 666999 и стигнахме до заветното място. Там се оказа доста населено, имаше автобуси с деца, но все пак успяхме да влезем в пещерата със следващата група ( 4 лв. билетчето за възрастен и 2 лв. за дете).

Групата беше доста голяма и престоят вътре беше над час. Като излязохме - това към 12.45, навън се беше събрала огромна тълпа, навсякъде беше пълно с коли и прииждаха още, въобще щом донякъде има достъп с автомобил, настава тъпканица явно.

Седнахме за малко да погледаме конете, след което тръгнахме по шосето да се връщаме. Един от служителите наоколо ни беше обяснил, че след 3-4 километра на разклона има маршрутна пътека, която се отделя от асфалтовия път с маркировка "зелена или червена, но май беше синя".

Маркировка така и не видяхме като хората, но по едно време започнахме да цепим напряко по това, което ни изглеждаше като пътека и за малко да се изгубим. Все пак слизахме само надолу, така че имаше надежда, че сме на пряк път. Добре, че ни подмина един ATV фен, който каза, че всички пътеки водят до Згориград и като следваме реката, няма начин да сбъркаме. Така и стана, обаче излязохме от другата страна на селото, т.е. по-далечната от Враца, наваля ни малко дъжд, малко градушка и тъй като изпуснахме автобуса в 15.30 и не ни се чакаше следващия, тръгнахме пеша до града. Разстоянието беше около 5-6 километра, така че с последни сили (особено някои) се добрахме до хотела.

На другия ден доволни от всичко, решихме да се приберем в София с автобус, който за по-малко от час и половина ни докара. В резултат на всичко, синът ми обяви, че вече няма желание да пътешества с влак и автобус и става фен на автомобила.

29 март 2010

Крушунските водопади и пещерата Гарваница

Тази година започнах изпълнението на туристическата програма с Крушунските водопади. Преди няколко седмици, при първия слънчев уикенд направихме генерална репетиция с част от маршрута край село Кладница, но тази събота и неделя може да се каже, че беше същинското начало на сезона. То не мина без някои инциденти като спукана гума и изкривена джанта, но все пак беше красиво и приятно.

Не знам дали има някой, който да не е чувал за Крушунските водопади, но нека и аз да внеса своя дял в историите за тях.

Село Крушуна е на 30-на километра от гр. Ловеч, по това време на годината няма заведение за хапване. Затова пък къщата, в която бяхме си беше обзаведена отвсякъде с всичко необходимо за домашен купон - затова обаче по-нататък. Преди да отидем до него, се отбихме към гр. Троян и посетихме и Троянския манастир.

Пристигнахме привечер и се настанихме в Бялата къща, където бяхме направили резервация, разчитайки на късмета си за правилен избор. Оказа се, че късметът ни наистина работи - къщата е направена с вкус, има си механа с обзаведена кухня, много добра озвучителна система и телевизор с Булсатком. Във всяка стая също има телевизор - той с по-скромните Канал 1 и бТВ. Времето беше хладно, но тъй като бяхме само ние посетителите, използвахме за отопление духалките в стаите, а имаше и допълнително одеало. Иначе за зимата си има парно. Дворчето ни направи също чудесно впечатление, приветливо, чисто и подредено.

На другия ден за съжаление от сутринта леко запръска, но ние бяхме решили твърдо да изпълним замисленото, затова отидохме с колата до х. Маарата, която е в началото на екопътеката. Ако времето е хубаво и имате повече време, спокойно можете и тази част от пътя да я минете пеша. Отделихме за цялата разходка по екопътеката около час и половина, тъй като разучавахме всички възможни пътечки и достъпи по-близо до водопадите. Препоръчвам да се следват знаците и да не спирате, когато стигнете в подножието на водопада, а д апродължите, за да можете след това да му се насладите и отгоре. Никой от компанията не почувства умора и затруднения при придвижването, въпреки, че от пръскащия дъжд почвата леко се разкаля, маршрутът е лек и приятен.

Пещерата Гарваница  (Дупката)


Следващата цел, която си бяхме набелязали беше Дупката или с други думи пещерата Гарваница. Оказа се, че тя е на повече от 3-4 километра от Крушуна (някъде бях прочела това). Първо се стига до Кърпачево и след него има още 1-2 километра по пътя към Горско Сливово. В село Крушуна има табела, която насочва към Гарваница, но в края му трябва да гледате за табела за Кърпачево и Горско Сливово.

Пещерата Гарваница е..как да го опиша, представете си една открита мина, с други думи огромна дупка. За радост хората са направили много удобни метални стълби с парапети, по които можеш да слезеш чак долу и да стигнеш до входа на пещерата. В самата пещера не се влиза. Не знам дали през лятото, когато е тъпкано с туристи няма водач за влизане в пещерата. Сега ние бяхме единствените посетители в околността.

След слизането в дупката, се почувствахме удовлетворени, пък и дъждът започна да се усилва, така че се прибрахме в затоплената кола и се запътихме към София. Както споменах в началото, край Ловеч имах нещастието да попадна в огромна дупка, пълна с вода от изливащия се дъжд и изкривих джанта, но женската компания се справи чудесно с предизвикателството и успяхме да сменим гумата с резервната. Вече всичко е оправено, така че сме готови за нови подвизи :)

Все пак да спомена какво съм намислила за следващите уикенди това лято, какъв ще бъде реда, ще решаваме в движение.

1. Първо, крайно време е да стигнем до Белоградчишките скали, от три години все нещо се случва и не успяваме.
2. Оказа се, че край Враца има куп интересни неща. Ще трябва тепърва да избирам между 20-те маршрута, а и съм хвърлила око на увеселителния парк Приказката.
3. На трънската екопътека също отдавна се каним, така че тази година няма да ни се размине също и тя, въпреки че е за по-сериозни туристи.
4. При последната разходка миналата година си харесахме и Вазовата екопътека, още повече, че там е и водопада Скакля.