На лицето си имаме двама неподкупни свидетели. Ежедневно те обхващат света около нас, проектират го безмилостно върху ретината ни, откъдето информацията бива директно преведена нататък за преработка в мозъка.
Те виждат трупащата се планина от мръсно пране, интересния съсед, позволяват ни да се ориентираме в света. Но очите не са просто свидетели на ежедневните събития около нас. Те позволяват да се разбере вътрешното състояние на човека.
Не напразно се казва, че са прозорец към душата. Били те изцъклени, кръвясали, присвити или с разширени зеници. Ловкото взаимодействие на зеница и клепач превръща окото във важен инструмент на езика на тялото.
Учените са доказали, че някои хора владеят над 30 различни помръдвания на клепача и така могат да изразят най-разнообразни душевни състояния.
Зрителен контакт
Ако искате да установите контакт с някого, но го погледнете само за кратко, няма да постигнете нищо. Така игнорирате другия. Когато някой дълго се взирате в друг човек, не го признава за индивид.
Правилният поглед трае точно колкото трябва и притежава истински „хъс”. За сметка на това няма как да сгрешите при поздрав с очи. Тук веждите се вдигат само за един кратък миг.
Разширени зеници и интерес
Независимо дали става дума за флирт или просто срещнем симпатичен човек или се радваме на определена ситуация, зениците ни се разширяват. В древността жените капвали в очите си екстракт от беладона, за да изглеждат по-атрактивни с разширените си зеници. Но който иска да провери колко е привлекателен за другите, не бива да преувеличава значението на четенето по зениците.
В съответната ситуация вероятно ще забележи поскоро повишения пулс или припряността в гласа на другия, защото сетивата не са на себе си.
Накъде гледат очите и какво означава това?
Посоката на погледа издава как и какво си мисли в момента нашият събеседник. Особено при разговор на четири очи това се разбира добре. Човек, който познава всички посоки на погледа и тяхното значение, може да си направи важни изводи за това, какво си мисли в момента събеседникът му.
• Зеницата е насочена нагоре в дясно: човек конструира образи, насочени към бъдещето (конструира визуално) Пример: Той си представя как ще живее в бъдеще.
• Погледът е насочен нагоре в ляво: човек си спомня за нещо. Вижда картинки, които вече е виждал, т.е. които вече са се случили (спомня си визуално). Пример: Той си спомня за минало празнуване на рожден ден.
• Погледът е насочен настрани в дясно: Човек конструира тонове, гласове, звуци, шумове, които предстои да се случат (конструира слухово). Пример: Той си представя нещата, които иска да каже по време на презентацията.
• Погледът е насочен настрани в ляво: Човек си спомня за тонове, гласове, звуци или шумове от миналото (спомня си слухово). Пример: Той си спомня за това, какво е казал вчера партньорът.
• Зеницата се движи надолу в дясно: човекът изпитва нещо или мисли за някакво чувство (кинетично/моторно). Пример: спомня си за гъделичкащото усещане в областта на стомаха при подписването на договора.
• Погледът е насочен надолу в ляво: човекът води вътрешен диалог, говори си сам. На пример: „Питам се, какво ли мислят хората за мен”.
• Погледът е насочен право напред в нищото: човекът вижда пред себе си вътрешни картини.
Погледи при речи и презентации
Ако искате да бъдете успешен, убедителен и въодушевяващ при изнасянето на речта си, гледайте директно в публиката.
Когато човек гледа публиката и съзнателно търси зрителния контакт, отправя апел към учтивостта на другите и те се чувстват задължени да отвърнат на погледа.
Публиката бързо забелязва, кога ораторът не я гледа и в такива случаи преминава към алтернативни занимания като с наблюдение на ноктите си. Който по време на публична реч се взира в пода или в записките си, е забравил хората, за които е предназначено посланието му. Грубо казано, въобще не става ясно към кого изобщо са насочени думите.
Ако ораторът не поглежда към публика на равномерни интервали, не може да възприеме нейните реакции. Възниква впечатлението, че на него му е напълно безразлично, дали слушателите разбират посланието му, дали го намират за интересно или пък скучно. Когато някой говори пред публика, в началото на речта си трябва да събере всички погледи.
Разбира се, като оратор човек не може да гледа в очите всеки един зрител. Който очертае с поглед всички посоки и центъра в една зала или на конференция събере всеки втори поглед, е предприел добри мерки.
Който е на мнение, че събирането на погледите не е важно, да си представи следната ситуация: Някой държи реч пред публиката, а в публиката слушателите плезят езици, удрят се с пръст по челото или широко се прозяват.
Когато човек не търси визуален контакт с публиката за обратна връзка, не може да очаква такава.
Тренировка за изказване пред публика
- Вземете днешния вестник в ръка и си представете, че трябва да прочетете новините за деня пред група хора, които не ползват нито телевизор, нито радио.
- Наредете в полукръг за публика пет до десет плюшени играчки – това са вашите слушатели.
- Прочетете едно изречение до първата запетайка тихичко, само на себе си. Запомнете тази част от изречението. Погледнете последователно в очите своите плюшени слушатели.
- След като сте изгледали всички, изговорете високо частта от изречението, която сте запомнили. При това гледайте поред в очитекопчета на плюшената си публика.
- Прочетете следващата част от изречението. Отново я запомнете. Погледнете последователно в очите плюшените си слушатели.
- След като сте изгледали всички, изговорете високо втората част от изречението, която сте запомнили. При това гледайте поред в очите-копчета на плюшената си публика.
- Представете цялата статия по този начин.
- Контролирайте се сами. Запазете спокойствие. Не започвайте да говорите веднага, след като вдигнете поглед. Установете първо зрителен контакт.
- Говорете бавно. Не бързайте.
- Повтаряйте това упражнение често. Когато трябва да прочетете един абзац пред публика, ще прескочите разбира се някои междинни стъпки. Но след подобни упражнения ще бъдете много по-спокойни при четенето и ще приемете уверено реакцията на публиката.
