При влизането в офиса
Дори чукането на вратата издава много за позицията в едно предприятие. Докато ръководните личности почукват съвсем кратко или изобщо не го правят и направо влизат в стаята, по-нисшестоящите се държат по-скоро сдържано и изчакващо.
В един експеримент с ням филм, участниците в опита оценили дългото чакане пред вратата като признак за по-нисък статус.
Ефектът е ясен: който чака, показва от една страна, че уважава пространството на другия.
От друга страна изглежда, че чакащият отдава помалко значение на собственото си време, отколкото на това на висшестоящия.
Той чака според мотото „Извинете. Знам, че отнемам от времето ви...” Ръководната личност обаче няма време за губене. Тя влиза в офиса и обявява присъствието си без заобикалки. Тя действа според мотото „Няма време. Времето е пари. Не мога да си губя времето с излишно чакане.”
Настройване според събеседника
Кой е ял сладолед с кетчуп? Или е ходил на църква по бански костюм? Кой играе на карти с дете така, както би играл с възрастен?
Някои неща просто не си пасват, а някои ситуации изискват определено отношение. Това важи и за езика на тялото в професионалния живот и започва още с облеклото.
Който отива на работа с вечерно облекло, бива отписан. Който обслужва гишето в банката по дънки и без вратовръзка, ще го последва. Който иска да избегне излишни търкания, трябва до известна степен да се пригоди към обичаите в предприятието.
Подобно е положението с активния език на тялото. Когато някой е свободен и изобретателен, едва ли ще бъде убедителен, ако си наложи делови и сковани движения при преговори.
Който обаче се настрои към събеседника си, оставяйки настрана част от своята коректност, демонстрира на събеседника, че иска да работят заедно и може да се настрои на тази вълна.
Човек, който нагажда поведението си към ситуацията по принцип изглежда поготов за съвместни действия. До успешно сътрудничество е вероятно да доведе простата имитация на определено поведение.
Принципът „ти на мен, аз на теб” винаги е бил ефективен и се е наложил срещу повече от 50 обмислени стратегии.
Който при интервюто си за работа се сблъска със сериозен шеф, най-добре да потиснели неслизащата от лицето му усмивка, а който при интервю за работа в рекламна агенция попадне на широко скроен шеф на личен състав, може да се поотпусне и да се настрои към атмосферата.
Девизът гласи „отпуснете напрежението”.
Когато един спокоен тип се сблъска със сериозен човек, или когато един нервак се сблъска с поспокойна личност, частите на пъзела не пасват.
Картината издава следното: тези двама души не си подхождат, вероятно и при други съвместни проекти няма да се получи.
Но не бива да перувеличаваме. Много служители са имали вече проблеми, защото са приели дружелюбните маниери на по-висшестоящ от тях за повод да започнат да се обръщат към него на „ти” или изведнъж да започнат да се държат с него като с приятел.
Облеклото в офиса
В офиса не на място изглеждат непремереният стил на обличане, неподходящите дрехи и непрестанните любовни сигнали. Големият офис не е плажът на Копакабана.
Който не иска да подава погрешни сигнали между бюрата и по време на съвещания, трябва да е наясно с правилата на играта.
Например мъжете, които се заглеждат по-дълго от нормалното в някоя нагласена дама, се държат нормално – според експерти по поведението, заслугата за такива реакции е на жените, които не пестят чара си.
В професионалния живот обаче в последно време има известни промени. Ако преди при поздрав дамите можеха да остават седнали в знак на достойнството си, то сега са задължени да станат.
По мнение на ръководителите на курсовете за добро поведение, това е признак на еманципация.
Който изравнява нивото на очите си с това на партньора, сигнализира: „Играем в една и съща лига.”
Правилата на поведение в работата стават наистина сложни, когато в играта влязат чувствата и сексуалното желание. Тесните и къси поли, високите ботуши и откритите пъп и деколте – всичко това има една-единствена цел: сексапилното облекло прави жената секси. Така се събуждат чувства и желание. Затова ходенето в офиса не бива да се бърка с ходене на дискотека.
Някои жени обаче, неудържимо и несъзнателно изпращат сигнали и после се чудят на еднозначните предложения, погледи и коментари на колегите.
Който иска да избегне това, трябва да носи премерено бизнес облекло. Във всеки случай е важно човек да осъзнава какъв ефект създава външния му вид.
Не малко жени не са били повишени заради неподходящо облекло. Заради комплиментите на някои мъже те се чувстват свободни в избора на облекло и грим – въпреки че предприятието не толерира този стил на обличане.
Тук важи една проста формула:
„Колкото повече плът се вижда, толкова по-малко авторитет има човек.”
Ако някой колега или колежка не е съгласен/съгласна с облеклото или поведението на някого, то те трябва да обсъдят и изяснят това в разговор на четири очи. За привидно лекомислено общуване с противоположния пол говорят и твърде небрежните разговорни форми и честото разцелуване между колежките.
Чрез говоренето на „ти”, сваля дистанция, за която няма заместител. Нищо не може да замени липсващото местоимение „Вие” и да я възстанови.
В Англия или Америка за тази цел има еднозначни жестове, които обаче в Европа не са познати.
В офиса трябва да се обръща сериозно внимание и размяната на целувки. Колеги, които за поздрав и раздяла се целуват по бузите, по принцип изглеждат по-близки.
Който е част от този манталитет на целувките, той демонстрира, че принадлежи към определена група. Невербалното поведение в този случай изпраща само еднозначни сигнали. Съобщението, което тази група изпраща към другите гласи: „Ние всички се обичаме, тук са възможни контакти.”
