12 май 2010

Водопада Боров камък и пещерата Леденика

Както писах в предишния си разказ за Крушунските водопади, една от следващите набелязани цели бяха куп интересни неща около Враца.

Този път пътешествието беше без автомобил, така че предварително проучихме възможностите за пешеходно, автобусно и прочие придвижване. От голяма полза ни беше сайта visit.vratza.com. Групата беше от четирима човека, както се казва - достатъчно голяма за купон и не прекалено голяма, за да не можем да се разберем кой какво иска. Всичко трая общо три дни, в резултат на които останахме изключително доволни от преживяното и видяното.

За пътуването до Враца избрахме влак, тъй като синът ми до този момент не беше имал щастието да изживее подобно пътуване. Качихме се на 6 май на влака в 9.25, който се води експрес и успява да стигне до Враца за почти два часа. Преди това обаче той успя да направи 10-минутно закъснение докато пристигне в София от Пловдив.

За спането първоначално обмисляхме някоя от къщите в Згориград, тъй като е отправна точка за част от замислените от нас маршрути, но впоследствие харесахме хотел Класик във Враца, който предлага много добри цени, а и се оказа, че механата под него не е никак лоша. Вечеряхме и двата дни там и всички бяхме изненадани от бързината на обслужване. Отбелязвам за такива като мен, станали повече домошари, че за петък е задължителна предварителна резервация.

И така, пристигнахме към 11.15 ч. във Враца, пътьом към хотела, който е на около 20 мин. от ЖП гарата минахме и през автогарата и видяхме, че в 12.40 има автобус за Згориград, откъдето започва Врачанската екопътека. Следващия беше чак в 15.30, така че бързо се настанихме, сложихме туристическите дрехи и се върнахме готови на автогарата.

От селото до началото на самата пътека има около 1-2 километра и докато вървяхме по асфалтовия път все се оглеждахме и очаквахме да видим знаците, но - търпение. За самата пътека няма много да разказвам, трябва да се мине и види. Останахме очаровани, поддържана е, има страхотни мостчета, стълби, на определени места са подновявани опорите.

Тъй като все още сме малко пишман туристи, вече се бяхме доста изморили, така че се насладихме на водопада Боров камък и започнахме да слизаме надолу, а не се качихме чак до хижа Пършевица.

Освен това си правихме сметки да хванем последния автобус от Згориград до Враца, който беше в 19.20. Както винаги слязохме по-бързо, отколкото се качваме и имахме поне час в селото да пийнем по едно разхладително безалкохолно (някои бира) и да се разходим из самото село.

За следващия ден бяхме планирали разходка до пещерата Леденика. По шосе преходът е 17 километра, но решихме да проверим маршрута от кв. Бистрец, който на картата ни се видя по-кратък.

Въпреки, че през нощта се изваля страхотен дъжд и буря, на сутринта пак екипирани отидохме до автогарата, за да вземем автобуса до Бистрец в 9.40. Там обаче се оказа, че точно този маршрут се използва много рядко и е обрасъл, а освен това една любезна жена ни обясни, че в резултат на дъжда ще е още по-лош и трудно проходим.

На спринт се върнахме до автобуса, който трябваше да тръгне обратно за Враца - все пак следващия беше чак по обяд. Както казах - 34 километра за един ден щеше да ни дойде в повече, особено с прехода предишния ден.

Решението беше да вземем такси, което за 15 лв. ни качи директно горе до пещерата. За избора на таксито, разбира се, се посъветвахме с врачани, защото покрай автогарата и ЖП гарата се бяха наредили редовните бакшиши, на които не може да се има доверие.

Така се качихме при един младеж от препоръчаните таксита с телефонен номер 666999 и стигнахме до заветното място. Там се оказа доста населено, имаше автобуси с деца, но все пак успяхме да влезем в пещерата със следващата група ( 4 лв. билетчето за възрастен и 2 лв. за дете).

Групата беше доста голяма и престоят вътре беше над час. Като излязохме - това към 12.45, навън се беше събрала огромна тълпа, навсякъде беше пълно с коли и прииждаха още, въобще щом донякъде има достъп с автомобил, настава тъпканица явно.

Седнахме за малко да погледаме конете, след което тръгнахме по шосето да се връщаме. Един от служителите наоколо ни беше обяснил, че след 3-4 километра на разклона има маршрутна пътека, която се отделя от асфалтовия път с маркировка "зелена или червена, но май беше синя".

Маркировка така и не видяхме като хората, но по едно време започнахме да цепим напряко по това, което ни изглеждаше като пътека и за малко да се изгубим. Все пак слизахме само надолу, така че имаше надежда, че сме на пряк път. Добре, че ни подмина един ATV фен, който каза, че всички пътеки водят до Згориград и като следваме реката, няма начин да сбъркаме. Така и стана, обаче излязохме от другата страна на селото, т.е. по-далечната от Враца, наваля ни малко дъжд, малко градушка и тъй като изпуснахме автобуса в 15.30 и не ни се чакаше следващия, тръгнахме пеша до града. Разстоянието беше около 5-6 километра, така че с последни сили (особено някои) се добрахме до хотела.

На другия ден доволни от всичко, решихме да се приберем в София с автобус, който за по-малко от час и половина ни докара. В резултат на всичко, синът ми обяви, че вече няма желание да пътешества с влак и автобус и става фен на автомобила.

Няма коментари:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...