"Тате, защо си ядосан?"
А той отговарял:
"Не съм ядосан, тате, просто съм изморен..."
Като си представя, че имам поне минимум още 27 години да работя и идеята за дълголетие не ми допада. Вероятно обаче с намаляването на числото, все повече ще се замислям за него.
Но в този "приятелски спам", който получих не става въпрос за простото съществуване повече години, а за съществуване, което да бъде удовлетворяващо, смислено и както се казва "до края с акъла си".
Всъщност тази презентация е за това колко бързо минава времето и за това как да се усмихваме, когато се връщаме назад в него.
За това как да се усмихваме в настоящето. И въпреки умората от работата - да не бъдем "ядосани" вкъщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар