Прозорецът на Йохари и ефектът на Пигмалион

Така нареченият прозорец на Йохари е развит от американските социални психолози Джоузеф Луфт и Хари Ингъм. Този прост модел позволява да се сравнят собствените възприятия и тези на другите. 

С негова помощ лесно могат да се представят промените във възприятията на междуличностните взаимоотношения. 

Прозорецът ни показва нагледно, че има начини на поведение, при които човек чрез собственото си поведение несъзнателно споделя с другите различни неща, но големи области на собственото му възприятие остават скрити. 

Само една малка част от поведението на един човек се възприема в действителност, важни аспекти са остават непознати, неосъзнати или недостъпни – както за самия човек, така и за другите.

Прозорец 1: Този прозорец представя областта на свободното действие и на обществените дела. Той показва също така поведения и мотивации, които са известни на всички и съответно биват възприемани от всеки.

Прозорец 2: Това е сферата на поведение, която е позната и осъзната за самия човек, но не се показва или не би трябвало да бъде показана на другите. Тази част от поведението остава скрита за останалите хора.

Прозорец 3: Това е сляпото петно на себевъзприятието, т е тази част от поведението, която е видима и разпознаваема за другите, но която самият човек не осъзнава. Тук попадат примерно възприети и неосъзнати навици, които вече не осъзнаваме.

Прозорец 4: Тук се обхващат процеси, които не са известни нито на конкретния човек, нито на останалите, нито са осъзнати, и които се отнасят към подсъзнанието. 

Когато се случи каквото си надробиш – ефектът на Пигмалион

Ако Томас знаеше, че в следващите пет минути ще стане жертва на психологически ефект, щеше да се държи по друг начин и да прекара вечерта подобре. 

Ситуацията е следната: Томас отваря вратата на жилището и в същия момент чува тряскането на вратата на банята. „Оха”, мисли си той, „Мадам Надя е в лошо настроение.” 

Несъзнателно той леко се раздразва. „Работил съм 10 часа и все пак съм в добро настроение”, – мисли си той, отива до хладилника и си взема шоколадов пудинг. 

В същия момент идва Надя от банята, вижда сериозната физиономия на Томас и си мисли: „Мале, да не би черна котка да му е минала път?” Томас поглежда Надя и пита: „Ее, добър ли беше денят ти?” неговото „Ее?” звучи укорително в ушите на Надя и тя си мисли:

„Какъв глупак. Какво се пъчи толкова, само защото работил 3 часа повече.” 

Настроението й се влошава. Дума по дума и след още четири минути, вратата отново се тряска – този път обаче нарочно. Докато първият път вратата просто се бе изплъзнала от ръцете на Надя, сега тя наистина гледа намусено и обидено. 

Какво се е случило: Томас е станал жертва на ефекта на Пигмалион. Става дума за ефект на очакванията, който е тема на повече от 1000 научни изследвания. 

Човек напасва поведението си към погрешно интерпретирания език на тялото на другия. 

Последният по тази причина засилва собственото си поведение. В края на краищата, ситуацията се развива в посока на очакванията.

Очакванията към другия човек в социалното съжителство могат да доведат дотам, да се случи очакването. В приблизително девет от десет случая, този ефект се предизвиква от езика на тялото. 

За да няма подобни недоразумения, човек трябва бързо да прибегне до вербалната комуникация. 

Ако трябва да вземете решение, вслушайте се във вътрешния си глас Независимо дали става дума за прибързания майстор или за лошото настроение на Надя, в ежедневието непрекъснато се появяват ситуации като тези. 

Погрешно интерпретираният език на тялото, както в гореописаните случаи, не винаги помага за по-добро разбирателство или съжителство.

Четенето на някаква книга няма да превърне никого в психолог, а пък и психологията на подсъзнанието далеч не е единствената област на тази наука, при все че голяма част от населението асоциира понятието „психология” с Фройд & Cue. 

Ако откриете в бъдеще в събеседника си някои от описаните понататък сигнали на тялото, трябва да си правите изводи много предпазливо. 

Подобни сигнали не бива да се разглеждат отделно от контекста, а ако нещо не е ясно, питайте. Това важи преди всичко за тълкуванията и анализите, при които се влага твърде много разсъждение. 

Обратно – реакции, които идват спонтанно, най-често са по-правилни от тези, които първо са били обмислени. Въпреки това все още много хора се отнасят скептично към това да се доверяват на спонтанните си чувства. 

Изследователите казват: това е напълно неоснователно. Ако някой вземе решение, следвайки интуицията си, той наистина не може да проследи стъпка по стъпка стигането до това решение. 

Въпреки това интуицията се основава на целия жизнен опит, с който разполага човек. Следователно във вземането на решение са въвлечени съвсем рационални фактори. 

При задаването на важен въпрос в рамките на няколко секунди човек си спомня всичко, което е научил през живота си. Когато някой не е сигурен, дали може да се довери на някого в определена ситуация, той обръща внимание на езика на тялото, при това не само съзнателно.

Докато очите и ушите възприемат този език на тялото и го обработват, в същото време така нареченото „седмо чувство” изчислява цялата предоставена информация. В такава ситуация, човек несъзнателно се сеща за подобни хора от собствения си живот, от книгите и филмите.

Разглеждат се безбройни модели на поведение от други сравними с тази ситуации, разочарования, изненади, преценки и чувства относно този човек. 

От сумата на всички тези преживявания моментално се взима решение – спонтанно решение. В края на краищата, в критични ситуации човек очевидно реагира, без да е разсъждавал логически преди това. 

Тези спонтанни действия биват пренебрегнати като излишни и и рационални. Но в основата на тези действия стои целият ни жизнен опит.

Защо турците предсказват по-добре резултата от мача

Следният пример трябва да илюстрира колко просто функционират подобни модели на взимане на решение: по правило турците, французите и гърците предсказват с по-голяма точност от англичаните, кой английски отбор ще спечели първенството при следващия мач.

Причината за това е следната: турците, французите, гърците и минувачите действат според проста евристика (система от закономерности в човешкото мислен). 

Те чисто и просто вземат решения въз основа на нещата, които познават. Идват им наум известни футболни дружества, големи английски градове или големи борсови предприятия. 

При решението си, те се доверяват само на факта, че изобщо са чували за това нещо.

Те не се интересуват от досегашните резултати на футболния отбор или от оборота на предприятието.

Решението си взимат според един-единствен критерий: „познавам/не познавам”. В този смисъл, човек трябва по-често да се доверява на интуицията си.