Какво да правя с автомобил на починал човек - моят опит

Реших да споделя тук моя опит, защото четенето в интернет не даде достатъчно информация за това какви спънки могат да възникнат по време на уж простия процес по наследяване на автомобил от починал човек.

Преди известно време баща ми почина (светла му памет) и едно от нещата, за които трябваше да обикаляме по инстанции, беше стария му автомобил.

Автомобилът не беше преминал технически преглед и беше платена само първа вноска от застраховката гражданска отговорност. Състоянието му е по-скоро за прекратяване на регистрацията, но първоначално решихме да го запазим за селска работа.

Опит за дарение на половин автомобил

Тъй като сме две наследници, след като четохме из нета, решихме да минем през нотариус и едната да дари нейната половина на другата.

Оказа се, че това не е толкова лесно. За да дариш нещо материално, първо трябва да бъде оценена неговата стойност. Това е необходимо, за да се плати данъка върху дарението.

Стойността на автомобила не може да бъде определена на око, а трябва да се отиде в застрахователно дружество, което да направи оценката и да издаде съответния документ.

Така първата идея за дарение отпадна. Не си струваше разходите.

Минахме на втората опция - изготвяне на нотариално пълномощно, чрез което едната може да прави каквото си иска от името на двете.

Това беше необходимо, за да може да се прехвърли регистрацията на автомобила. Бях чела (пак в нета), че имаме шестмесечен срок за това.

Намерихме образец на подобно пълномощно за всякакви институции при починал човек и с малки поправки успешно бе направено.

Първи опит за прехвърляне на регистрацията

С наличното пълномощно смело отидох в КАТ в града, в който бе регистриран автомобила. Там, слава богу, не се наложи да се чака много дълго, но при първото поглеждане на документите, дамата на гишето каза, че трябва да има активна застраховка гражданска отговорност, а тази е изтекла - върна ни.

Бързичко минахме през близката каравана, в която предприемчив човек бе отворил застрахователен офис точно пред КАТ и направихме застраховката.

Втори опит за прехвърляне на регистрацията

На втория опит дамата забеляза, че и двете наследници имаме адресна регистрация в друг град, което се оказа втора спънка.

Щом и двете сме с регистрация в друг град, то прехвърлянето на собствеността по наследство трябва да стане в КАТ в града, в който живеем.

Тя уточни, че ако едната от нас е с адресна регистрация в същия град, където до момента е бил регистриран автомобила, то е можело да стане там, но сега не може - системата не дава.

Трети опит за прехвърляне на регистрацията

И така, с удостоверение за наследници, пълномощно от втория наследник, застраховка и талон стигнах до Кат - София. 

Изтеглих си номерче, което показваше, че пред мен има 53 човека и след два часа чакане се добрах до гишето.

След като погледна документите, дамата каза:

"Ама вие прехвърляте регистрация от друг град, трябва да минете на канал!"

След което протече приблизително следния разговор:

Аз: "Ама той автомобилът не е в движение, няма технически преглед, не мога да го докарам тук"

Тя: "Не ме ли чухте - трябва да мине на канал!"

Аз: "Не мога да го докарам тук и се притеснявам, че не мога да спазя шестмесечния срок за прехвърляне на регистрацията?"

Тя: "Няма такъв срок (или май има, ама не го спазваме), когато можете, тогава го докарайте. За всеки случай отидете при инспектор канал и говорете с него"

Последва разходка и разговор с инспектор канал, който потвърди, че когато мога, тогава да отида да прехвърля автомобила - нямало санкции.

За съжаление крайното решение е да свалим автомобила от регистрация. 

Тъй като все още се води на баща ми, то ако свалим номерата и подготвим една декларация, че ще съхраняваме отговорно автомобила на еди-кой си адрес (или го предадем на вторични), това може да се случи не в София, а в другия град.

Поне така каза дамата от първия ни опит за прехвърляне. Скоро ще разбера...